Щурчо хвана Щурка под ръчица,
поведе я през гъста горица –
да занесат на Щуркина майка
едно бяло цветенце от лайка.
Отгде скокна жаба, та изкурка,
трепна Щурко, ахна булка Щурка,
втурнаха се презглава двамина,
пъхнаха се под лист от къпина…
Сгушиха се, спасиха се тамо,
жално им е, мъчно им е само,
че си хвърли юнак Щурчо ножа
и ботуша от мравешка кожа,
че загуби Щурка хубавица
дългата си черна ръкавица
и си скъса на букова жила
сукманчето от жабешка свила.
