Шестимата глупaци

Имало едно време една девойка, която станала на тридесет и седем години без да е имала ухажор или годеник, защото била тъй глупава, че никой не искал да се ожени за нея. Един ден пристигнал млад мъж, който искал да ѝ направи предложение. Майка ѝ, сияеща от радост изпратила дъщеря си долу в избата да налее кана бира.

Тъй като дъщерята не се връщала, майката слязла долу да види какво става. Намерила девойката, седнала на стълбите, обхванала главата си с ръце, а до нея бирата се леела по пода, защото не била затворила кранчето на бурето.
– Какво правиш? – попитала майката.
– Мислех как да нарека първото си дете, след като се омъжа за младия човек. Всички имена на дните и месеците в календара вече са заети.
Майката приседнала до нея на стълбите и казала:
– Ще помисля заедно с тебе, миличка.

Бащата, който чакал горе с младия човек, се изненадал, че ни жена му нито дъщеря му се завръщат и на свой ред слязъл долу да провери какво се случва. Намерил ги и двете приседнали на стълбите, а до тях бирата се леела от широко отвореното кранче.
– Какво правите тук? Бирата залива цялото мазе.
– Мислим как ще наречем децата на дъщеря ни, които ще роди, когато се ожени за този млад човек. Всичките имена на дните и на месеците вече са заети.
– Добре – казал бащата. – Ще седна да помисля заедно с вас.

Тъй като нито бащата, нито майката, нито дъщерята се завръщали, ухажорът изгубил търпение и слязъл в избата да провери какво правят долу. Намерил ги и тримата седнали на стълбите, а бирата се леела по пода през широко отвореното кранче.

– Какво, да му се не види, правите тук и не се качвате горе! Не виждате ли, че сте оставили бирата да залее цялото мазе?
– Да, знам момчето ми – казал бащата, – но ако ти се ожениш за дъщеря ни как ще кръстите децата си? Всички имена на дните и месеците в календара вече са заети.
Щом младежът чул това им отговорил:
– Аз си тръгвам. Сбогом! Ако успея да намеря трима по-глупави от вас, ще се върна отново и ще се оженя за дъщеря ви.

И така той продължил по пътя, дълго вървял и накрая пристигнал до една градина. Там видял няколко човека да брулят орехи, а един се опитвал да боде падналите с вилица, за да ги събере в каруцата.
– Какво правиш? – го попитал младия човек.
– Искам да напълня каруцата с орехи, но не мога да се справя.

Годеникът го посъветвал да вземе кошница, да събира орехите в нея и когато се напълни, да я изсипва в каруцата. „Ех – си казал той, – вече намерих някой, по-глупав дори от онези тримата.“

Продължил по пътя си и полека-лека стигнал до една гора. Там видял човек, който искал да нахрани прасето си с жълъди, като се опитвал да го накара да се изкатери на дъба.
– Какво правиш, добри човече? – попитал младежът.
– Искам да накарам прасето ми да хапне малко жълъди, но не мога да го склоня да се качи на дървото.
– Ако ти се качиш и разтърсиш клоните, прасето ще се нахрани с падналите плодове.
– Ох, изобщо не се бях сетил за това.
„Ето втори идиот“ – си помислил ухажорът.

Малко по-нататък видял човек, който никога през живота си не бил носил панталони и се опитвал да обуе един чифт. Бил ги завързал за едно дърво и се опитвал с всички сили да подскочи високо нагоре, та краката му да влязат едновременно в двата крачола докато пада надолу към земята.
– Ще бъде много по-добре ако ги хванеш с ръце – казал младия човек – и после наденеш краката си един след друг във всяка дупка.
– Мили боже, наистина си прав! Ти си по-умен от мен, защото това изобщо не ми хрумна.

И така, годеникът се върнал обратно и се оженил за госпожицата, защото успял да срещне трима по-глупави дори от неговата булка, от майката и от бащата.

А с времето на двамата си народили цяла купчина деца.