Басни & Истории за животни

Шарко и Сивка

5мин
чете се за

Един човек имаше куче и кокошка. Кучето наричаха Шapко, а кокошката Сивка. Шарко и Сивка уж бяxa приятели, Сивка беше с добро сърце, помагаше всякак на Шарко а кучето все гледаше да ѝ напакости. Понякога дори я гонеше по двора и дърпаше със зъби перушината ѝ.

Един ден Шарко спеше сладко-сладко под сянката на opеxa. Покрай него мина Сивка и видя, че на ухото му е кацнала голяма, зелениква муха и се готви да смукне топла кръвчица. Сивка реши да спаси приятеля си, спусна се и клъвна мухата. Но Шарко се събуди, скочи и погна Сивка.
– Гладнице! – викна ѝ той – ти искаше да ми изядеш ухото, докато бях унесен в сладък сън.
Сивка подхвръкна на стряхата и оттам му обясни каква е работата.
– Лъжеш! Бау! Бау! – лаеше лошият Шарко – лъжеш! Не ти вярвам! Ти искаше ухото ми да изкълвеш, та да ми се смеят всички в махалата! Но почакай – аз ще накарам тебе да изядат стопаните.

Шарко знаеше къде е гнездото на кокошката. От този ден той започна да следи. И щом я чуеше, че кудкудяка, прогонваше я и изяждаше яйцето. Идваше вечерта стопанката, гледа – празно гнездо.
– Я гледай каква лъжкиня е станала нашата Сивка – казваше тя – само кудкудяка, а пък яйце не снася!

Днес така, утре така, най-сетне стопанката се ядоса. Един ден тя каза на мъжа си.
– Слушай, мъжо, щом кокошката не снася вече, най-добре е да я заколим и да сготвя утре сладка чорбица.
– Бива, жено, бива – отвърна мъжът, и аз така мисля. Защо ни е мързелива кокошка. Ще ти купя друга, по-добра.

Кучето и кокошката бяха на двора чyxa какво си говорят стопаните. Щом хората влязоха в къщата, кучето започна да подскача и скимти от радост.
– Кви! Кви! Кви! Е, Сивке, разбра ли, чe ти отмъстих? Ти искаше ухото ми да изкълвеш, а пък аз направих тебе цяла да те изядат!
– Ти си зъл и глупав, Шарко – отвърна му кокошката и заплака от мъка.

Но кокошката беше не само по-добра, но и по-умна от кучето.
– Кудкудяк! Кудкудяк! – рече си тя. – Не, аз няма да оставя да се радва лошият Шарко. Ще избягам в гората, ще си снеса там яйца, ще измътя пиленца и ще ги доведа у дома. Тогава те ще разберат кой е виновният.

Още същия ден кокошката избяга там, сви гнездо и започна да снася вътре яйца. Но след десетина дни човекът отиде в гората за дърва. Шарко, който нямаше друга работа, тръгна и той подир него, а човекът не го и забеляза.

Насам Шарко из гората, натам – току гледа под едно дърво Сивка лежи в тревата и мъти яйца. Погна я Шарко, излапа яйцата и беж, да го не види някой, право обратно у дома. А Сивка подхвръкна на дървото и закряка с все сила от яд и мъка. Чу я човекът и дойде да види кой крещи. Гледа – неговата кокошка на дървото, а долу пълно гнездо с черупки от яйца.
– Я гледай, – рече си човекът – нашата Сивка била жива! А пък ние мислехме, че я грабнала лисица. Бре, тук ще има някоя дяволия. Кой ли е изял яйцата ѝ? Сигурно така е било и по-рано. Я чакай да туря до гнездото капан. Може да пипнем злосторника. Скоро той донесе як железен капан за вълци и го прикри в тревата, точно до гнездо.

На сутринта Сивка снесе яйце и зачака. Ето го след малко идва пак Шарко и отдалече се смее.
– Е, Сивке, снесе ли ми яйчице? Дай да го хапна, че съм прегладнял.
Той се хвърли към гнездото и лапна яйцето, но в същия миг капанът – щрак! пипна го за крака.

Заквича Шарко – кви! кви! кви! Врът насам, врът натам, но колкото скачаше толкова по-дълбоко се забиваха зъбците в крака му. A Сивка се залива в смях от дървото.
– Е, Шарко, защо квичиш толкова? Да не е много горещо яйцето? Или от лакомия се задави, а, приятелю?

Но ето го иде от село стопанинът с пушка през рамо. Той видя животно около гнездото и помисли, че е лисица или вълк. Бързо смъкна пушката, прицели се и – бум! гръмна. Чу се жално квичене и животното взе да скача още по-силно. Човекът дотича и що да види: в капана неговия Шарко, с един крак в клопката, а другия – пречупен от сачмите.
– Е, рече му той – ти ли си бил крадецът, байно Шарко, така ти се пада.

Той го откопча от клопката, ритна го и го отмина, а кокошката сама cлезе при него. Човекът я помилва, взе я и отнесе дома. А Шарко чак вечерта се довлече у дома на три крака.

Оттогава Сивка често му подвикваше от гнездото :
– Кудкудяк! Кудкудяк! Хайде, Шарко, снесох прясно яйчице. Хапва ли ти се? Много е сладко!

Ала Шарко я поглеждаше под око, мълчеше и гледаше към земята засрамено.

Шарко и Сивка – Георги Райчев, в.Славейче бр.3, 1937-1938, ИЛЮСТРАЦИЯ: в.Славейче бр.3, 1937-1938

Всичкитворби