Морен орачът из нивата сееше,
Сееше из ровки бразди;
Руен се пот от челото му лееше,
И по космати гърди.
Гледах как хвърляше весело семето –
Чисти и здрави зърна.
Сей, земледелецо, днес му е времето,
Хвърляй добри семена!
С жътва богата, със спор, изобилие,
Бог ще труда надари,
Честно и славно е твойто усилие,
Бодро засявай, ори!
КРЕДИТ: „Сѣячъ“, Иван Вазовъ – сп.„Другарка“, бр.7, 09,1904г;
