Вълшебни приказки

Селянин и дявол

1мин
чете се за

Живял някога един селянин, който бил много находчив и умен. През един пролетен ден по сеитба той работел на нивата си. Започнало да се смрачава и той тръгнал да се прибира. Но изведнъж забелязал, че в средата на нивата му гори купчина въглища. Приближил и видял, че отгоре седи един черен дявол.
– Да не си седнал върху съкровище? – попитал селянинът.
– Да, – отвърнал дяволът. – Съкровище от злато и сребро, каквото досега не си виждал.
– Щом е в моята нива, значи е мое, – рекъл селянинът.
– Твое ще е, ако две поредни години ми даваш половината от реколтата си, – отвърнал дяволът.
– Добре, – съгласил се селянинът. – Хайде, за да не спорим при делбата, да се разберем отсега кой какво ще вземе – каквото е под земята, или над земята.
Предложението харесало на дявола и той пожелал да вземе онова, което е над земята.

Селянинът засадил на нивата цвекло. По жътва дяволът дошъл да вземе своето. Намерил жълти, повехнали листа. А селянинът, засмян до уши, прибрал цвеклото.
– Този път спечели, – рекъл дяволът. – Другата година аз ще взема онова, което е под земята.
– Така да е, – отвърнал селянинът и посял жито.
По жътва селянинът прибрал класовете, а на дявола дал корените и стърнището.

Разсърдил се дяволът, че пак го надхитрили и избягал в дън гори тилилейски.
– Така се полага на лукавите, – рекъл селянинът и прибрал съкровището.

КРЕДИТ: „Селянин и дявол“, Преразказал Здравец – сп.Пчелица, кн.2 1930; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Старинна пощенска картичка, 1905

Подобни приказки