Седемте победи над кралицата на Мисисипи

Имало едно време едно момче, което искало да се издигне много в живота си. Веднъж казало на майка си:
– Мамо, приготви ми един сладкиш за из път и ми закърпи панталоните, защото ще ида да спечеля кралицата на Мисисипи.
Майката опекла сладкиша, позакърпила му панталоните и момчето тръгнало на път.

Повървяло малко и излязло на тясна планинска пътека. Там се издигал огромен кръст, зад който стоял някакъв човек. В ръцете си държал лък със стрела, опъната на тетивата.

Човекът изгледал момчето, сякаш се канел да го попита: „Какво дириш тук?“
На този неизречен въпрос, момчето отвърнало с друг:
– Приятелю, привет! Какво дириш тук?
– Виждаш ли онази муха там горе на кръста? – попитал човекът, като кимнал за миг към едно петънце на напречната греда. – Само почакай да видиш! Ще ѝ извадя едното око.

Момчето вперило очи, а стрелецът майсторски изтеглил тетивата и пуснал стрелата. Изглежда този човек бил най-добрият стрелец на света, защото едното око на мухата се изтърколило на земята в краката им.

Момчето тъй се впечатлило, че само за половин минута пораснало с една година и вече не приличало на дете, а на младеж, който гордо се изправил в целия си ръст и попитал с възмъжал глас:
– Човече, ще тръгнеш ли с мен?
– Какво?
И двамата се разговорили:

Младежът извадил сладкиша, отчупил парче и го подал на стрелеца с думите:
– Пази го, то е залог за късмет.

Двамата продължили нататък. Повървели малко и стигнали до една нива. Насред нея стоял, без да помръдва, човек, който втренчено гледал в слънцето. Щом го видял, младежът се провикнал с все сили:
– Привет! Какво правиш там, добри човече?
– Чакам слънцето да блесне малко по-силно – отвърнал той, без да отмества очи.
Щом чул това, младежът пораснал още повече. Сега изглеждал почти като мъж.
– Ще тръгнеш ли с мен? – попитал той.
– Какво?
И двамата се разговорили:

Младежът извадил сладкиша, отчупил парче и го подал на човека, който се взирал в слънцето с думите:
– Пази го, това е залог за късмет.
И тримата продължили нататък.

Вървели, вървели и срещнали един човек, който бил завързал краката си.
– Здравей! Какво правиш, човече?
– Искам да хвана оня заек, но ако не вържа краката си, надбягването няма да ми е интересно.
– Защо не дойдеш с мен?
– Какво?

Младежът извадил сладкиша, отчупил парче и му го подал с думите.
– Пази това, то е залог за успех.

Четиримата продължили заедно, но едва изминали няколко левги и срещнали мъж, нарамил десет огромни дървета. Когато младежът, който вече бил станал млад мъж, видял това, в миг напълно пораснал.
– Здравей, приятелю! Какво правиш тук?
– Майка ми поиска малко дърва – отвърнал човекът, като откършил няколко клона от дърветата и ги захвърлил на пътя, – та ѝ помагам.
– Ще тръгнеш ли с мен?
– Какво?

Младежът извадил сладкиша, отчупил парче и го подал на човека, който носел дърветата с думите:
– Пази го, това е залог за късмет.

Петимата продължили нататък. До Мисисипи било още далече, когато срещнали един едър човек, способен да изпие цяла река. Щом момъкът го погледнал, усетил че му израстват брада и мустаци.
– Ще тръгнеш ли с мен?
– Какво?

После младежът извадил своя сладкиш, отчупил парче и го подал на човека, който можел да погълне цяла река с думите:
– Пази го, то е залог за успех.

Всички заедно продължили напред. Вървели, вървели и накрая изкачили една планина. От върха видели долу да се разпростира безкрайна долина, а насред нея стоял един човек, който се опитвал да излапа цялата земя. При тази гледка момчето, което било станало млад мъж с брада и мустаци, досущ заприличало на странстващ рицар – изневиделица на петите му се появили шпори.
– Хей, какво правиш тук?
– Толкова съм гладен, че трябва да излапам цялата земя, за да ми се уталожи гладът.
– Ще тръгнеш ли с мен?
– Какво?

Младежът извадил сладкиша, отчупил парче и го подал на човека, който се канел да изяде земята и му казал:
– Пази го, то е залог за късмет.

Вървели, вървели и пристигнали до един чудно хубав позлатен замък. Заобикалял го невиждано дълбок защитен ров, над който имало подвижен мост. Мостът бил преграден със златни решетки. Щом дружината пристигнала, момъкът дръпнал звънеца. Когато вратите се отворили, пътешествениците влезли и младият рицар пожелал да се срещне с краля.
– Каква работа имаш ти с краля? – запитал го един богато облечен придворен.
– Дошъл съм да искам ръката на дъщеря му, кралицата на Мисисипи – отвърнал младият рицар.
– Това е чудесно, но помисли добре, преди да се захванеш с това, защото мнозина като тебе дойдоха и загубиха живота си.
– Това няма значение – отвърнали всички в един глас. – Нас не ни е страх!

Въвели ги при кралицата и всички ахнали при хубостта ѝ. Дълго време изминало, докато осъзнаят, че тя им говори. Най-сетне се опомнили и проумели нейните думи:
– Този човек е мой слуга. Кой от вас може да изяде повече от него?

Седнал нейният слуга пред една трапеза, отрупана с огромни късове месо и скоро изял всичко.
– Ха! Та това не е нищо – възкликнал младият рицар.
Обърнал се към човека, който можел да излапа цялата земя, и рекъл:
– Седни тук, приятелю.
После пожелал да доведат най-големия вол, който могат да намерят и пред очите на кралицата човекът, който можел да излапа земята, погълнал целия вол с все глава и опашка, при това жив!

Но въпреки това кралицата казала:
– Все още не си ме спечелил!
Тя повикала втори слуга и попитала:
– Може ли някой да изпие повече от този човек!
В миг слугите дотъркаляли цяло буре вино и на една дълга глътка той го изпил.
Но младият рицар възкликнал:
– Това не е нищо!
После се обърнал към човека, който можел да изпие цяла река и добавил:
– Ела тук, приятелю. Легни по корем до рова на замъка и добре се напий!
Човекът легнал по корем до огромния ров, пълен до горе с вода, и за миг го пресушил.

Кралицата пак заявила, че още не я е спечелил и повикала трети слуга. Обърнала се към младия рицар и попитала:
– Кой може да бяга по-бързо от него? – Ей там на върха на онази планина, близо до слънцето, живее един отшелник. Върви го попитай какво иска от мене. После се върни и ми кажи.
– Ха, това не е нищо! – отвърнал младият рицар. Обърнал се към човека, който бягал бързо като заек, и казал:
– Изтичай до върха на планината и се върни със съобщението.
Човекът за секунда се изгубил от поглед и преди да успеят да преброят до три, се върнал при кралицата със съобщението, че отшелникът е мъртъв, което кралицата знаела през цялото време.

Младежът се обърнал към краля:
– Дъщеря ти ни подложи на изпитание и ние изпълнихме всичко, което тя пожела. Вече я спечелихме и аз ще я отведа с мен.
Кралят много се ядосал и извикал войниците си. Тогава младежът поръчал на човека със силните ръце:
– Хей, приятелю, грабвай целия замък с все кралицата и всичко останало на раменете си!
Така и станало и всички заедно поели на път!

Не минало много и човекът, който се взирал в слънцето, се провикнал:
– Виждам в далечината, че ни преследва армия. Искат да ни отнемат кралицата!
Скоро ги настигнал кралят с цялата си армия и настоял да му върнат кралицата. Само с едно духване човекът със силните ръце издухал краля с цялата му армия.

Всички продължили заедно с кралицата и замъка към родния край на момъка. Щом пристигнали, той се оженил за кралицата и заживял с нея и майка си радостно и честито до края на дните си.