Седемгодишната каша

Имало едно време един момък, който решил да се ожени. Майка му била чистница и се грижела всичко да е „като от вятър издухано“, както често повтаряла. Синът ѝ също желаел домът му да блести от чистота и затова си търсел жена, която да е като майка му. Чудел се известно време как да провери и да е сигурен дали избраницата му е немарлива или спретната и чиста и накрая измислил. Увил си ръката в платно, сякаш е тежко ранена и тръгнал на гости.

Пристигнал в дома на момичето, както бил обичаят. Сипали му ейл, поднесли му храна и седнали да поговорят. Едно от първите неща, които го попитали било боли ли го ръката и какво не е наред.
– Ох, трол влезе през пръста в ръката ми – оплакал се момъкът. После разказал, че ходил при доктори, ходил при знахари, но никой не успял да го оправи.
– Няма по-сигурен цяр от смъртта – рекли тогава стопаните.
– Ех, казаха ми, че има лекарство, което веднага ще ме оправи – отвърнал момъкът.
– Какво е?
– Трябва ми седемгодишна овесена каша, но не успях да намеря никъде, – казал той.
– Ха, че това ли било?! От това лекарство има колкото щеш по тенджерите вкъщи! Може дори да намерим не седем ами четиринайсет годишна овесена каша! – възкликнали те.