Битови приказки

Саталин и Мижолин

2мин
чете се за

Двама дяволи – Саталин и Мижолин, се скарали за нищо и много се разгневили един на друг. В гнева си Сатанин поискал да унищожи Мажолин.

Направил един капан и го поставил на една пътечка, по която Мижолин минавал всеки ден. Наистина, Мижолин се хванал в капана, тъкмо когато имал образ полу на дявол, полу на човек.

През деня го намерил един човек и Мижолин му се примолил:
– Човече, освободи ме от капана! Аз аз ще те науча как да хванеш в капана друг дявол, а той ще ти покаже къде има заровен цял казан с пари.
– Защо да пускам тебе, а после да се мъча да ловя друг дявол, щом ти си ми в ръцете, – отговорил човекът. – Побързай да ми кажеш къде е заровен казана, че ей сега те пребих!

Мижолин видял, че работата отива на зле и показал на човека къде е скрит казана, пълен до горе с пари. Човекът го извадил и много се зарадвал.
– Хайде, сега ме освободи! – казал Мижолин.
– Ще те пусна, – отвърнал му човекът, – но нали щеше да ме учиш как се лови дявол? Освен това аз искам като го уловя и да го завържа, та ще трябва да ми кажеш и с какво се връзва дявол.

Мижолин разказал как се прави капан за дяволи, къде да се постави и дал на човека една специална връв за завързване на дяволи.
– Добре, – казал човекът, – чакай да уловя сега другия дявол, че да разбера истината ли ми казваш или ме лъжеш.

Направил капана и хванал Саталин, но не освободил Мажолин. Вързал ги двамата, натоварил казана с парите на единия, яхнал другия и така се прибрал в дома.

Разтоварил си парите, а дяволите обесил на един кучешки дрян с краката нагоре, където си висят до днес и още се разкайват за кавгата си.

ПУБЛИКУВАНА Нанин, в. Славейче, бр.16, 1906, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова

ТворбиДядо Благо