В едно малко планинско селце живели двама съседи Васко и Лука. Къщите им били една срещу друга, деляла ги само буйна планинска рекичка. Някога, кой знае кога, добър селянин прехвърлил едно дебело дърво от единия бряг до другия и направил мост, по който двамата съседи минавали да се навестяват. Но с времето мостчето изгнило, паднало във водата и реката го отнесла.
Стояли двамата съседи, единият на отсамния бряг, другият – на отвъдния, гледали и се маели.
Минали дни, месеци, а нямало кой да направи моста. Омръзнало на Васко да седи все вкъщи и решил да иде при Лука и да направят заедно моста. Цап-цап-цап, пресякъл Васко реката и отишъл при съседа си.
– Лука, реката отнесе моста. Няма кой друг да ни го направи. Хайде двамата да запретнем ръкави и да го направим, – предложил Васко.
Но Лука мълчал и гледал намръщено. Изгледал Васко накриво и се провикнал:
– Ти имаш дълги крака. Лесно ще прецапаш през водата! Махай се от тука! Мост не ми трябва!
Прибрал се Васко у дома „с празна торба“.
Останал Лука сам и се замислил „Защо изгоних Васко? Хубаво беше, когато имаше мост. Не може без мост. Трябва да го направим.“
Мислил, мислил и решил да иде при Васко. Цап-цап-цап, прецапал Лука реката и отишъл при Васко.
– Съседе – започнал той, – поразмислих и реших, че ще е хубаво да има мост над реката. Хайде да го направим.
Но сега пък Васко бил сърдит и сопнато му отговорил:
– Не ми трябва мост. Ти си лек, лесно изкачваш стръмния бряг. Хайде, сега се махай!
Домъчняло на Лука, но нямало какво да се прави… Цап-цап-цап, върнал се обратно.
Останал Васко самичък и се размислил:
– 3ащо изпъдих Лука? Хубаво щеше да бъде, ако бяхме направили моста. Ще дойде зима и без мост ще бъде още по-тежко. Ще ида да му кажа, че съм съгласен да направим моста.
Цап-цап-цап, прецапал Васко реката и отишъл при Лука. А Лука седял пред портата на слънце и го гледал накриво.
– Съседе – започнал Васко, – размислих и разбрах, че ще бъде по-добре да направим моста. Ти беше прав. Хайде да го направим!
– Не ми трябва мост! Махай се! Ако ти трябва – направи си го сам – сопнал се Лука и се изтегнал на слънцето.
Върнал се Васко, а Лука лежал и си мислел „Не постъпих добре, че изпъдих съседа. Хубаво е да направим моста. Не съм прав и това е. Ще ида да му кажа.“
Прецапал Лука отново реката и отишъл при Васко. А той сърдит и намръщен – не ще и да го погледне.
И до днес двамата съседи газят през реката, канят се да правят моста, сърдят се един на друг и се тормозят.
КРЕДИТ: „Съседи“, Ст.Чешмеджиев; Приказката е отпечатана в списание „Пчелица“, кн.6, 1915; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu; КОРИЦА: Фолклорен мотив;
