Нашият Павел е много мързеливо момче. Сутрин, щом се събуди, отваря очи и започва да вика сестра си:
– Лиза!… Ела при мен!..
Лиза, по-голямата му сестра, тича при него. Тя му помага да стане, да се измие, да се облече и му слага шапката. А Павел само се сърди – това не било така, онова било иначе…
Порасна Лиза, започна да ходи на училище. Животът на Павелчо се промени.
Сутрин, щом се събуди, започва да вика сестра си. Но майка му се обажда:
– Лиза отиде на училище. Няма я тука… Облечи се сам!…
Павелчо заплаква, започва да се сърди. Какво да направи, като сам не може да стане от леглото и да се измие. Как да се облече, като и това не умее? …
– Да, мама понякога ми помага, но тя е заета с домакинската работа…
Павел дълго седи на кревата, но най-сетне разбира, че никой няма да му помогне и решава сам да се оправи.
И ето – сам се облича, сам се обува и сам се измива – всичко, както е редно, върши съвсем сам…
Павелчо, така е най-добре. Ако разчиташ на себе си, винаги ще успяваш…
