Съпругът, който искал да шета у дома

Имало едно време един опак човек, който бил с много лош нрав. Вечно хокал жена си и натяквал, че не върши добре домакинската си работа.

Веднъж, по време на сенокос, той се върнал у дома гневен и ядосан. Не можел да спре да се зъби и заяжда.
– Мили мой, не се ядосвай, бъди добър – го молела жена му. – Хайде, нека утре се сменим. Аз ще ида да кося, а ти ще шеташ вкъщи.
Съпругът толкова харесал предложението,че на мига се съгласил.

И така, рано сутринта жената нарамила косата и тръгнала да коси ливадата. Съпругът ѝ останал да шета у дома.

Първо се заел да бие масло, но бързо ожаднял и слязъл в избата да отвори едно буре с ейл. Избил тапата и тъкмо се канел да сложи канелката, когато чул, че в кухнята влиза прасето. Хукнал нагоре по стълбите, да не би животното да излапа маслото. Но когато пристигнал, вече било късно – чутурата била съборена, а прасето доволно грухтяло и разнасяло със зурла каймака по целия под.

Човекът толкова се ядосал, че напълно забравил бурето и хукнал подир прасето. Успял да го спипа точно на вратата и в гнева си така го изритал, че го пребил. Чак сега забелязал, че канелката на бурето е още в ръката му. Хукнал обратно към избата, но всичкият ейл бил изтекъл на земята.

Мъжът отишъл в килера и видял, че има още каймак. Напълнил чутурата и отново започнал да бие, защото трябвало масло за обяд. Докато биел маслото се сетил, че кравата все още е запряна в обора, без да е яла и пила, а слънцето вече се издигало високо. Казал си, че няма за кога да я изкарва на полето и решил да я качи на покрива, защото бил покрит с чимове сочна трева. Точно до къщата се издигал стръмен скат. Той сложил една дъска между покрива и склона, за мине по нея кравата като по мост.

Вече не смеел да остави чутурата без надзор, защото малкото им бебе пълзяло насам-натам по пода. „Ако я оставя – рекъл си той, -детето като нищо ще я събори“. Затова я метнал на гръб като раница и с нея излязъл навън, но после се сетил, че първо трябва да напои кравата. Отишъл да напълни кофа вода от кладенеца, но като се навел да я извади, цялата сметана се изсипала през рамото му долу в кладенеца.

Времето за обяд наближавало, а той нямал масло, затова решил да свари каша. Налял в гърнето вода и го сложил на огъня. Щом свършил това, му хрумнало, че кравата може да падне от покрива и да си счупи или краката, или врата. Затова пак се качил на покрива и завързал едно въже за врата ѝ. За по-пряко се спуснал по комина право в кухнята и вързал другия край на въжето за крака си. Видял че трябва да побърза, защото водата в котлето вече къкрела, а зърното още не било смляно.

Започнал да мели, ала внезапно кравата се плъзнала по покрива и изтеглила човека през комина нагоре. Там той здраво се заклещил, а колкото до кравата – тя увиснала край стената и се залюшкала между земята и небето, защото нищо друго не можела да направи.

Жената чакала и чакала мъжа си да я извика за обяд, ала него никакъв го нямало. Накрая решила, че достатъчно е чакала и се прибрала у дома. Щом влязла в двора, видяла как кравата се люлее във въздуха. Спуснала се и срязала въжето с косата, а съпругът ѝ паднал през комина.

Когато влязла у дома, го завирила с глава, навряна в гърнето за каша.