В малко селце живял един брахмин, който нямал ни приятели, ни роднини. За да преживява, просел подаяния, но бил голям скъперник – слагал получената храна в едно гърне, окачено над леглото му. Зорко го пазел и хапвал по мъничко, само когато бил много гладен.
Веднъж му дали толкова много оризова каша, че гърнето се напълнило догоре, а каквото останало, изял. Бил на седмото небе от радост, че гърнето е пълно догоре. Поглед не можел да отмести от него, та полегнал на леглото да го съзерцава.
Лека-полека се унесъл и заспал. Присънил му се чуден сън за пълното гърне с храна.
Сънувал, че в селцето настанал страшен глад. Той продал гърнето с оризова каша за сто сребърника. С парите купил двойка кози. След месец те родили козлета и той разменил козето стадо за биволи и крави.

Скоро те родили телета и започнали да дават толкова мляко, че той продавал на пазара мляко, масло и извара. И ето, че станал богат и прочут.
Насън си купил коне и хубава къща. Селяните му се възхищавали, а един богат брахмин толкова го харесал, че му предложил красивата си дъщеря за жена. Двамата се сгодили и вдигнали богата сватба.
Съпругата му родила син, ала детето се случило палаво. По цял ден играело и вдигало много шум.
Един ден нашият брахмин го помолил да престане, но то не щяло да слуша. А и жена му, улисана в домакинската си работа, не обръщала внимание на врявата. И той така се ядосал, че ритнал жена си.

Но в съня си замахнал във въздуха с крак и здраво изритал гърнето. То се счупило и оризовата каша се разсипала по леглото. Това го събудило.
В миг осъзнал, че всичко било сън и оризова каша завинаги е изгубена. Клетият брахмин – бил напълно покрусен!

Мъдрите казват:
Не се градят въздушни кули.
КРЕДИТ: The Brahmin’s Dreamr, William Crooke и W. H.D.Rouse, 1899; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022; ИЛЮСТРАЦИИ: неизв. автор;