Митове & Легенди

Съдба

1мин
чете се за

Престарелият халиф Харун-Ал-Рашид решил да устрои тържество за своите приятели и подчинени. Дни наред великият везир прекарал гладен и без сън, изцяло посветен на подготовката за големия празник.

И ето – най-накрая блеснал целият Багдад, а дворецът на великия владетел засиял с огнени отблясъци.

Най-сетне празникът започнал. Но скоро великият везир се изправил пред суровия си господар, пребледнял и измъчен, сякаш тъкмо бил излязъл от гроба и целият се тресял от ужас.
– Велики господарю, – прошепнал везирът, – моля да ме извините. Трябва незабавно да замина. Искам веднага да оседлая своите камили и да се отправя към Сирия.
Старият халиф погледнал учудено везира и политал:
– 3aщо бързаш толкова, синко? Редно ли е да изоставиш точно сега гостите? Празникът едва започва. Какво се е случило, че си толкова разстроен?
С треперещ глас везирът отговорил:
– Току що видях ангела на смъртта. Той втренчи поглед в мене и разбрах, че ако не избягам, съвсем скоро ще умра.
– Щом е така, – отвърнал халифът, – ти позволявам да заминеш. Остани си със здраве и Аллах да ти е на помощ!
Везирът заминал веднага.

Същата вечер и халифът срещнал ангела на смъртта и го попитал защо толкова изпитателно е погледнал везира мy.
– Много се учудих като го видях тук, на празника, – отвърнал ангелът, – понеже получих заповед утре да го убия по пътя за Сирия.

КРЕДИТ: „Съдба“, aрабска притча – Преведе Ваню – сп.„Пчелица“, кн.3 1919; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu;; КОРИЦА: арабски фолклорен мотив;

Подобни приказки