Съдба

Престарелият халиф Харун-Ал-Рашид решил да устрои тържество за своите приятели. Дни наред великият везир усилено подготвял големия празник.

И ето – най-накрая блеснал целият Багдад, а дворецът на великия владетел засиял в огнени отблясъци.

Едва започнал празникът и великият везир се изправил пред халифа, пребледнял и измъчен, сякаш тъкмо бил излязъл от гроба.
– Велики господарю – прошепнал везирът, разтресен целият от ужас – моля да ме извините, ала трябва незабавно да замина за Сирия.
Старият халиф погледнал учудено везира и политал:
– 3aщо бързаш толкова, синко? Редно ли е баш сега да изоставяш гостите? Празникът едва започва. Какво е станало, че си толкова разстроен?
С треперещ глас везирът отговорил:
– Току-що видях ангела на смъртта. Той втренчи поглед в мене и разбрах, че ако не избягам, съвсем скоро ще умра.
– Щом е така – отвърнал халифът, – ти разрешавам да заминеш. Остани със здраве и Аллах да те пази!!
Везирът заминал веднага.

Същата вечер халифът също срещнал ангела на смъртта и го попитал защо толкова изпитателно е погледнал везира мy.
– Много се учудих като го видях тук, на празника – отвърнал небесният пратеник, – защото получих заповед утре да го убия по пътя за Сирия.