С много зaнаяти

Надалеко от гората,
под върба, досам реката,
хитрата ни Kумa Лиса
със Котана се здрависа:
– Добър ден ти, кумашинке!
– Дал ти бог добро, роднинке!
– Гледам как си се сконтила,
как лицето си измила,
сякаш готвиш се за булка!
Стъпваш – също невестулка!
Котката в ответ измяка:
– Пазя се от прахоляка!
А вий как сте у дома си,
как са малките кумички?
– 3драви, живи ми са всички –
с радост Кума Лиса рече –
и школувам си ги вече.
Затова държа ги строго.
Вярвам, знаеш, че много
наште ловки занаяти –
с най-изтънчени похвати!
И затуй започнах рано,
но кажи ми, Котарано,
моля те като сестрица,
щом си толкова чистница,
колко занаяти знаеш?
– Аз ли, мила ми кумичке?
Аз научих сал едничко,
при това най-просто нещо,
но владея си го вещо.
А пък то е: щом усетя,
че ме наближават псета,
да се качвам на дръвчета.
– Ех, че проста си остала –
рече Лиса, – аз те жаля!
Не мисли, че ти се хваля:
сто са мойте занаяти
с най-изтънчени похвати!
И да знаеш сал какви са!
Можеш ли ми помириса
отдалеч кокошки тлъсти
и да дебнеш ги на пръсти?
Пък опашката ми бърже
всяко куче ще излъже,
косъм да ми не отрони,
само вятъра да гони! –
Но… към наште героини
из съседните градини
се зададе млада хрътка…
Маца – хоп!… и на елхата,
а лисицата горката
със стоте си занаята
взе насам-натам да врътка
пред настръхналата хрътка
и на Мaцa пред очите
изпариха се хвалбите…
След два дена, на пазаря
кожата ѝ в кожухаря!