Градините пеят от радост и труд
там пей синеоко момиче
И слязло е слънцето в росния гюл
гърдите си с рози да кичи.
А Стрелча работи и рози бере,
че почва от днес розобера,
затуй е усмихнато всяко сърце
и слънцето в розите грее.
И песен, и смях като ручей се лей
труда е поканил тук всички.
И почва земята честита да пей
с дървета, девойки и птички.
Навсякъде рози разтварят листа
и гледат ни с радост сърдечна.
Най-хубава роза на тази земя
е младата весела Стрелча.
КРЕДИТ: Розобер в Стрелча, Богдан Овесянин, Буквар и първа читанка, 1947г.; КОРИЦА: Буквар, 1957г.
