Рибарят Урашима

Много, много отдавна, някъде по бреговете на Япония, живял един рибар на име Урашима, който бил добросърдечен млад човек и много изкусен в своя занаят.

После Урашима заспал в лодката, защото бил един от онези жарки летни дни, когато хората си полягат следобед. Докато спял, между вълните се показала чудно хубава девойка. Тя се качила при него в лодката и рекла:

Урашима хванал едното гребло, дъщерята на Великия Цар Дракон взела другото и двамата гребали и гребали, докато накрая пристигнали в Драконовия палат – там, където живее Морския Дракон, цар на всички дракони, костенурки и риби.

Всичко това принадлежало и на Урашима, защото станал зет на Морския цар и съпруг на прекрасната принцеса.

Цели три години те живели толкова щастливо – разхождали се ден след ден всред прекрасните дървета с листа от изумруди и плодове от рубин. Но една сутрин Урашима казал на жена си:
– Толкова съм щастлив тук, но искам да се върна у дома, за да видя моите родители, братя и сестри. Позволи ми да отида за кратко и скоро пак ще се върна.
– Не искам да заминаваш – отвърнала съпругата му, – защото се страхувам, че ще се случи нещо ужасно. Но щом настояваш, нищо не може да се направи. Само трябва да вземеш със себе тази кутия. В никакъв случай не я отваряй, защото тогава няма никога да се върнеш при мен.

И така, Урашима обещал много да се грижи за кутията и никога да не я отваря, а после се качил в лодката си. Загребал здраво и най-сетне пристигнал до брега на родното си място.

Но какво се било случило докато го няма? Къде била неговата къща? И къде било селцето, в което живеел? Да, планината изглеждала същата, но дърветата по склоновете ѝ ги нямало. Рекичката, която бълбукала до тяхната къща пак си течала, но по брега вече нямало жени, които да перат. Било тъй странно как за три години всичко толкова се променило.

Случайно наблизо се задал един човек. Урашима го приближил и попитал:
– Можете ли да ми кажете къде е къщичката на Урашима, която някога се издигаше тук?
– Урашима ли? – възкликнали те. – Преди хиляда години той се удавил докато ловял риба в морето. Неговите родители, братя, сестри и внуци са мъртви отдавна. Тази история е толкова древна. Как ти хрумна да питаш точно за тази къща? Разпаднала се е още преди стотици години.

Едва тогава като светкавица просветнала в ума на Урашима мисълта, че Драконовия палат под вълните, със своите коралови стени и дракони със златни опашки, е част от вълшебната страна и тамошният ден се равнява на една човешка година, а неговите три години в двореца на Великия Цар Дракон всъщност са продължили цели хиляда години. Вече нямало смисъл да остава повече тук, щом всички негови приятели са мъртви отдавна и дори селцето вече го няма. И така, Урашима забързал обратно към жена си, Драконовата принцеса отвъд морето. Но кой бил пътят? Той не успял да го намери, защото нямало кой да му го покаже.
– Вероятно – рекъл си той, – ако отворя кутията, която ми даде принцесата, ще намеря пътя до двореца.

И така, той нарушил своето обещание никога да не отваря кутията, но може и да го бил забравил. Колко глупав младеж! Някак успял да отвори кутията и какво мислите станало?

Един бял облак излязъл от кутията и се понесъл над морето. Урашима се развикал да го спре, спуснал се след него и заплакал от мъка, защото си спомнил думите на жена му – „Ако отвориш кутията, няма да се върнеш никога.“

Скоро останал без сили – не можел повече нито да тича, нито да вика. Внезапно цялата му коса побеляла, лицето му се набръчкало, а гърбът му се превил като на много възрастен човек. Тогава дъхът му секнал и той паднал мъртъв на брега.

Бедният Урашима умрял, защото в глупостта си нарушил даденото обещание. Ако беше постъпил както му било казано, щял може би да живее още хиляда години.

Кой от вас би пожелал да види вълшебния палат отвъд вълните – там, където царува Великия морски цар над дракони, костенурки и риби, където листата на дърветата са изумруди, а плодовете от рубин – там, където рибешките люспи са сребърни, а опашките на драконите от самородно злато?