Битови приказки

Простодушният Ян

5мин
чете се за

Ян служил на един стопанин цели седем години, но настанали тежки времена за господаря и той освободил всичките си ратаи. Понеже нямал с какво да заплати на Ян за вярната му служба, предложил да му даде последния си кон, останал в конюшната.

Понякога в неделя, ако се случело конярите да отидат в кръчмата, Ян прибирал конете от полето и затова радостно подскочил при това предложение. От все сърце благодарил на господаря си, извел коня от конюшната и поел към мъничката къща на своите родители. По пътя запял:

Дойдох на собствените си крака пеша,
а сега качен на коня, препускам към дома.

Скоро стигнал до една нива, където видял селянин да оре с крава, впрегната в рало.
– Колко странно и полезно животно, – си помислил Ян. – Човече, я ми кажи, – викнал на селянина, – стигат ли му силите на това животно за тази тежка работа?
– Ако си науми стигат, – отвърнал селянинът. – Обзалагам се, че тегли като най-силните коне, но освен че може да оре, дава мляко, от което жена ми прави такова сирене, че направо се топи в устата ти. Ако река да закарам кравата си на пазара в Брюксел, всеки би ми дал торба сребро за нея.

Пазарът в Брюксел

– Мили боже, – казал Ян, – мама със сигурност ще се зарадва да има такова удивително животно, но щом цената е торба сребро няма никога да мога да я купя. Ех, да можех да заменя моя кон за една крава! Но няма кой да се съгласи на това.
“Охо, – си казал селянинът, надушил вече възможната изгода, – хубав кон в замяна на старата ми изнемощяла крава не е за изпускане.“
– Чуй приятелю, – продължил на глас, – виждаш ми се толкова добър човек, че съм съгласен на размяната. Само ми кажи дали не се шегуваш, че този кон е твой?
– Разбира се, – отговорил Ян, – на кого другиго? Седем години служих на господаря си и получих този кон в отплата.
Ян бил на седмото небе от щастие. „Как ще се зарадва мама,“ – си казал той и продължил нататък без да се бави.

Скоро зад себе си по пътя чул странен звук и се заковал.
– Грух, грух, – а после се появил младеж с върбова пръчка в ръка, който карал пред себе си прасе.
– Ех, ех, – си казал Ян, – какво красиво същество, със закачливи смешни очички и завита на кравай опашка! Кажи ми, как се нарича това хубаво животно?
– Това ли? – му казало момчето. – Ти първо ти ми кажи как се казва онова, което водиш с теб и после аз ще ти кажа какво е моето прасе.
– Това е крава, – казал Ян. – Тя дава мляко, от което може да се прави сирене. Купих я за нищо. Смених я за коня си, с който ми платиха за седем години служба.
– Добре, – казал другият. – Е, моето животно ще докара на господаря си цяло състояние и определено струва много по-скъпо от кравата. Ако има какво да яде, то скоро ще натрупа мазнина като масло. После се коли и се реже на парчета. Няма да повярваш колко много неща се правят от него – пача, наденици, кървавица, мас, сапун, шунка, бекон и задушено. Може да си направиш четка от козината му. Ясно ли ти е защо това животно струва много повече от глупавата крава?
– Мили боже! – въздъхнал Ян щом чул това, – това ми харесва повече от всичко.
– Слушай, – казало момчето, – ако толкова искаш това животно – само за да те зарадвам ще го сменя с твоята крава.
– Ура-а! Мама толкова ще се зарадва! – Ян бил преизпълнен с радост повече от всякога. После подкарал пред себе си прасето и продължил по пътя си.

Скоро стигнал покрайнините на едно село и чул силен глас да се провиква:
– Остря всякакви ножове и ножици! Вр-р-р, вр-р-р.
Ян се приближил и онемял от изумление, като видял удивителната машина колко бързо се върти. Пред нея седял мъж и докато работел викал.
– Е, – казал човекът, – гледаш ме толкова внимателно. Да не би да искаш да научиш занаята ми?
– Не е ли твърде трудно? – попитал Ян.
– Не е особено трудно, умен момък като теб за нула време ще се научи. Да, да, момчето ми, това е славен занаят и добре се плаща. Ако си разбираш от работата, колелото ти безспир ще се върти. Ах, момчето ми, само ако тези брусове за точене не бяха толкоз скъпи, всеки щеше да рече да си изкарва хляба с точене.
– Ох, – въздъхнал Ян, – наистина ли тези камъни са много скъпи? Колко струва един?
– Половин дузина прасета са достатъчна цена. Ако искаш, аз имам един, който мога да ти дам в замяна на твоето прасе и ще излезе, че си изкарал състояние с тази сделка. – И при тези думи му показал един хубав брус, който лежал в каруцата му.
– Ще натрупам цяло състояние! – казал Ян. – С радост ще отстъпя моето прасе в замяна на твоя камък.

Размените на простодушния Ян.

Нарамил камъка и поел по пътя си доволен, но за нещастие този брус бил много тежък. Времето било горещо и Ян се спрял да пие вода от един поток без да остави настрана товара си. Всичко вървяло добре, но изведнъж камъкът се плъзнал и потънал в дълбоката вода.
– Като се замисля, – си казал Ян, – е по-добре, че така стана. Тази тежест смазваше гърба ми и сега по-скоро ще се върна у дома.

И изпълнен с радост, хукнал към дома.
– Мила мамо, – се развикал. – Имах голям късмет. Смених кон за крава, крава за прасе и прасе за брус. Брусът беше много тежък и го загубих. Сега няма какво да ми тежи и нищо, за което да се грижа. Мамо, аз съм най-щастливият Ян на този свят!

КРЕДИТ: Zoo Vertellen de Vlamingen, Pol de Mont & Alfons De Cock; Simple John, 1917 – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère

Всичкитворби