Прокълнатият принц

Имало едно време един египетски фараон, който нямал деца и ден след ден се молел боговете да го благословят със син. Най-сетне молитвите му били чути и царицата родила момче. Пристигнали седемте богини и предрекли на майката съдбата на новороденото дете.

– Скъпи съпруже – казала царицата на владетеля, – седемте богини се явиха пред мен и предрекоха, че нашият принц ще загине от змия, крокодил или куче.
Щом чул това, фараонът ужасно се изплашил и наредил да се издигне просторен палат сред пустинята. Детето заживяло там, далеч от всяка възможна заплаха.

Когато принцът станал на седем години, видял един човек, който води куче.
– Какво е това същество, което върви зад онзи човек? – попитало то своя слуга.
– Това животно се нарича куче.
– И аз искам куче – рекъл принцът.

Слугата отишъл при фараона и предал желанието на момчето.
– Малкият принц е много тъжен – накрая добавил слугата. – По цял ден ме моли да му доведа куче, за да си има другарче в игрите.
Фараонът потънал в мълчание, после се усмихнал и казал:
– Няма как едно пале да му навреди.
Момчето получило кученце и самотните му дни се разведрили.

Времето вървяло, принцът пораснал и станал прекрасен младеж. Палето също пораснало и се превърнало в едро силно куче.

Един ден принцът казал баща си:
– Не мога цял живот да остана в този палат сред пустинята. Искам да видя света.
– Не може да заминеш – възразил фараонът. – Седемте богини предрекоха, че ще те погуби змия, крокодил или куче.
– Всеки умира – отвърнал принцът. – Искам да видя света, преди да умра.
Тези думи трогнали фараона и той отстъпил. Дал на сина си всичко, което му трябва за дългия път и го изпратил. Кучето също тръгнало с принца.

След дълго пътуване двамата пристигнали в далечните земи на Нахрейна. Тамошният цар имал прекрасна дъщеря. Тя живеела на върха на една планина в къща с един единствен прозорец, издигнат много високо над земята. Когато момичето пораснало, царят разпратил вест до всички царства наоколо, че ще даде дъщеря си за жена на онзи, който изкачи планината и стената до прозореца на принцесата.

Стекли се множество принцове от близо и далеч. Всеки се надявал да спечели ръката на красавицата. На път към планината ги срещнал принцът на Египет и попитал:
– Накъде сте се запътили?
– Не чу ли новината за красивата принцеса, която живее на върха на планината?
– Не – отвърнал принцът. – Аз тъкмо пристигам с кучето си от Египет.
Тогава младежите разказали на чужденеца цялата история, а той решил да тръгне с тях, за да погледа надпреварата.

Ден след ден принцът наблюдавал как младежите опитват да изкачат планината. Ала склоновете били стръмни и гладки като стъкло, та никой не успял да стигне до прозореца на принцесата. Тогава той рекъл:
– Искам да видя красивата принцеса.

С невиждана ловкост и умение принцът изкачил планината и достигнал прозореца на принцесата. Щом го видяла, тя се усмихнала, а той в миг бил омагьосан от неземната ѝ красота.

Младежът отишъл при царя, нейния баща, и рекъл:
– Аз дойдох от Египет, изкачих планината и достигнах прозореца на принцесата.
– Кой си ти? – попитал владетелят.
– Аз съм син на войник. Напуснах Египет, защото жената на баща ми не ме иска в дома си – отвърнал младият човек.
Царят извикал и принцесата.
– Аз не искам дъщеря ми да се жени за син на войник, напуснал родината си – заявил царят.
Но девойката отвърнала:
– Татко, ако не се омъжа за него, ще умра от нещастна любов.
Царят обичал дъщеря си и не искал да ѝ причинява зло. Затова оженил двамата веднага, дал им хубава къща и много слуги. Младоженците предано се обичали и дълго живели радостно и  честито.

Един ден принцът казал:
– Скъпа моя съпруго, настана време да ти кажа кой съм. Моят баща е фараонът на Египет. В деня на рождението ми, пристигнали седемте богини и предрекли на майка ми, че ще загина от змия, крокодил или куче… – започнал той и лека-полека разказал целия си живот до деня, в който двамата се оженили.
Щом научила божественото предсказание, младата съпруга ужасно се изплашила.
– Убий твоето куче – рекла принцесата.
– Не – отвърнал принцът, – не мога. Имам го от съвсем малко кученце и то всеотдайно ме обича.

Оттогава принцесата двойно повече се грижела за съпруга си и започнала да носи нож, затъкнат в колана си. Страхувала се, че съпругът ѝ ще поиска да се върне в Египет, защото знаела, че в Нил живеят много крокодили.

Така и станало. Той поискал двамата да отидат в Египет.
– Забрави ли предсказанието на седемте богини, че ще загинеш от змия, крокодил или куче – извикала тя ужасена.
– Всеки умира – отвърнал принцът. – Искам да се върна в родината си и да видя моя баща.

Двамата пристигнали в Египет и се настанили в красива къща на брега на Нил, а един великан заживял с тях да пази живота на принца.

Една вечер принцът заспал рано. Принцесата тъкмо щяла да ляга, когато видяла една змия да се показва от дупка в стената. Веднага разбрала, че идва да ухапе принца, затова изпратила един слуга да донесе паница мляко. Змията го изпила и заситена заспала дълбоко. Смелата съпруга извадила ножа си и пронизала пълзящата гадина.

Цяла нощ тя бдяла над съпруга си. Когато се събудил, му разказала какво се случило и накрая възкликнала:
– Виж, тази змия не те погуби! Твоите богове ми позволиха да я убия.
Принцът благодарил на боговете и ден след ден им поднасял дарове.

Веднъж от Нил изпълзял огромен крокодил и влязъл в дома на принца. Великанът го заловил, завързал го здраво, но крокодилът бил ловък и хитър. Успял да се измъкне и избягал в реката.

Един ден принцът отишъл на лов със своето куче. То уловило следата на някакъв дивеч и хукнало подире му, а принцът хукнал след кучето. То се хвърлило във водите на Нил и принцът го последвал.

В този миг се разнесъл гласът на крокодила:
– Сам дойде при мен. Съдбата ти най-сетне е решена – ще умреш от крокодил!
Принцът решително…