Отъ Елизабета Ебелингъ
Тих вятър повява,
Треви полюлява –
Под лунни лъчи
Се склопват очи.
И птички под майчино нежно крило
Заспиват, далече от напаст и зло.
Овчици заспиват
И нежно се свиват,
Като кротко дете
До майка си те.
И нанкат додето пак слънце изгрей
И весело птичка в небето запей.
Но светли звездички
В небето еднички –
Те само не спят
И цяла нощ бдят;
Те светли очички не склопват за сън,
И цяла нощ гледат през мрака навън.
Но щом пак децата
Посрещнат зората,
Овчица заблей
И птичка запей –
Тогава звездички угасват навън,
И горе в небето си лягат за сън.
Не може да пее,
Щом слънце изгрее,
Тоз, който не спи.
Очички склопи –
И нанкай, детенце, спи ангеле мой,
Спят птички, овчички сред нощний покой.
КРЕДИТ: „Приспивна песень отъ Елизабета Ебелингъ“ – Гео Милевъ, сп.Детска радсоть, кн.1 1923 – 24г. КОРИЦА: – неизв. илюстратор, сп.Детска радсоть, кн.1 1923 – 1924г.