Принцесата и граховото зърно

Имало едно време един принц, който искал да си намери принцеса, но не каква да е, ами истинска. Обиколил целия свят да я търси, но все нещо се обърквало. Принцеси имало в изобилие, но дали били истински, не било лесно да се разбере, а и всеки път нещо не било съвсем наред. Накрая принцът се прибрал у дома натъжен, защото много искал да открие истинска принцеса.

Една вечер се разразила страшна буря – светкало и трещяло, а дъждът се леел като из ведро. Било направо страховито! Внезапно на градската порта се почукало и старият крал отишъл да отвори.

Пред него стояла принцеса. Но, Боже мили, само как изглеждала заради проливния дъжд и лошото време! От косите и дрехите ѝ се стичала вода, а обувките ѝ джвакали. Въпреки това тя казала, че е истинска принцеса.

„Хм, скоро ще разберем това – помислила си старата кралица.“ И без да каже дума, тя влязла в спалнята, свалила постелите до една, сложила на дъното на леглото едно грахово зрънце и го затрупала с двайсет дюшека и още двайсет пухени завивки.

През нощта принцесата щяла да спи в това легло.

На сутринта я попитали дали е спала добре.
– О, беше ужасно! – възкликнала принцесата. – Цяла нощ не съм мигнала. Господ знае какво имаше в това легло, но беше много твърдо и цялата съм в синини. Направо ужасно!
Така разбрали, че тя е истинска принцеса, защото усетила грахчето през двайсет дюшека и двайсет пухени завивки. Никой не може да е толкова чувствителен колкото една истинска принцеса.

И принцът я взел за жена, защото се уверил, че е истинска принцеса. Грахчето прибрали в Художествената галерия, където може да се види и днес, стига някой да не го е отмъкнал.

Видяхте ли, това не е измислица, ами напълно истинска история!