Приказка за слона и маймуната

В древните земи на Индия, далеч отвъд морето, живели слон и маймуна. Маймуните обичат бързо да бягат, да се мятат от дърво на дърво и от клон на клон. Слонът пък бавно обикаля из непроходимата джунгла, като си проправя път със своя дълъг и силен хобот.

Слонът и маймуната били добри приятели, но веднъж се скарали.

Слонът бил много горд със своята сила.
– Аз съм най-силното животно в джунглата – рекъл той на маймуната. – Виж как прегазвам всички храсти с крака!
После увил хобота си около едно младо дърво и го изтръгнал с все корени.
– Ти можеш ли да направиш това? – попитал накрая с гордост в гласа.

Но и маймуната била точно толкова горда с бързината си, колкото нейния приятел със своята сила. Тя бързо се спуснала към едно голямо дърво и в миг се изкатерила нагоре. Със своите сръчни дълги ръце започнала да се мята от клон на клон и се залюляла на опашката си от най-високия клон. После се спуснала долу и попитала:
– Можеш ли да направиш това? Можеш ли да се покатериш на високо дърво, да скачаш от клон на клон и да се люлееш на опашката си?

Нямало как – слонът кимнал в съгласие с глава, но възразил:
– Много по-добре е да си силен, отколкото бърз.
Но маймуната не била съгласна:
– Не, по-добре е да си бърз, отколкото силен.
Слонът възразил отново:
– Не, не! – и при това затропал с крака.
Тогава маймуната извикала:
– Не, не! – и размахала ръце.

Слонът не спирал да тупа, маймуната не спирала да маха и кавгата ставала все по-голяма. Насред спора те забелязали бухала, който бил кацнал наблизо и от време на време премигвал с големите си жълти очи.
– Бухалът е стар и мъдър – рекъл слонът. – Нека го помолим да разреши спора.
– Добре – приела маймуната.

Попитали бухала:
– Кое е по-добре – да си много силен или да си много бърз?
– Ако сторите каквото ви кажа – отвърнал бухалът, – ще разберете сами. Виждате ли онова високо дърво отвъд реката със златните плодове? Моля ви, идете там, откъснете един и ми го донесете.

И така, слонът и маймуната се отправили нататък. Стигнали до реката, която била много дълбока и буйна. Маймуната потопила леко крак и бързо го извадила, защото много се уплашила.
– Аз не мога да прекося реката – рекла тя на своя приятел. – Твърде е дълбока и тече много бързо.
– Аз съм толкова голям и силен, че мога да преплувам реката. – За мен не е нито твърде дълбока, нито много буйна. Качи се върху мен и аз ще те пренеса оттатък.
Маймуната се качила на приятеля си, седнала на слонската глава и той преплувал реката.

Скоро намерили дървото. То било огромно, а златният плод висял високо над главите им. Слонът увил хобот около дървото, но не успял нито да го пречупи, нито да го наклони. После протегнал нагоре хобота си, но плодът бил твърде високо.
– Не мога да стигна плода – натъжено казал слонът. – Какво да правя?
– О – рекла маймуната, – аз мога да се катеря.
Тя бързо се качила на дървото, откъснала златистия плод и го метнала на земята. Слонът го вдигнал и го подал на маймуната, щом тя се настанила на главата му. Двамата приятели поели обратно към дома.

Слонът преплувал дълбоката бърза река и скоро застанали пред бухала.
– Ето златния плод, който поиска, приятелю бухал – казали те. – А сега ни кажи кое е по-добро – да си бърз или силен.
Бухалът взел плода от ръцете на маймуната и попитал:
– Е, добре. Кой от вас ми донесе това?
– Аз – отвърнала маймуната. – Слонът не може да се катери по дървета.
– Но аз те пренесох през дълбоката буйна река – възразил слонът. – Ти се уплаши да я преплуваш.
– Тогава излиза, че заедно сте ми донесли плода – казал бухалът. – Никой от вас сам не успя да се справи със задачата. Всеки притежава своите качества, но никое не е по-важно от другите. Заедно сте силни, но поотделно сте слаби. Заедно постигнахте това, което никой от вас сам не можа да направи.