Приказка за седемте сестри и преданите влюбени

Преди много години, във времето на Бляна, звездите от съзвездие Плеяди или Седемте Сестри били седем красиви ледени девици. Родителите им били голяма скалиста планина със сумрачна глава, обвита в облаци, и ледено студен поток, който се стичал от заснежените върхове.

Седемте Сестри кръстосвали земята, а косите им се веели зад тях като буреносни облаци, носени от вятъра. Бузите им розовеели от целувките на слънцето, а очите им таели сивкав мек светлик като зората. Зашеметяваща била красота на девиците и всички мъже били влюбени в тях, ала сестрите били студени като лед. Докато се скитали, те ни веднъж не погледнали встрани, за да стоплят мъжките сърца.

Веднъж един човек на име Вуруна с изобретателен капан пленил две от тях и ги принудил да останат при него, а другите сестри се завърнали в небесния си дом. Вуруна разбрал, че пленничките са ледени девици, защото хубавите им коси приличали на ледените висулки, които падат от дърветата през зимата и се разочаровал. За да разтопи студените кристали от хубавите им къдрици, той ги завел при лагерния огън. Но щом ледът се разтопил, водата угасила огъня и единственото, което мъжът постигнал, било да замъгли прекрасния им блясък.

Пленените жени били много самотни и копнеели да се върнат у дома – там горе в чистото синьо небе. Всяка вечер, щом се спуснел здрачът, те виждали как техните сестри им присветват и примигват отдалече.

Един ден Вуруна ги накарал да идат за борова кора в гората. Те пообиколили малко и скоро се озовали пред огромен бор. Когато започнали да свалят кората, дървото (което било от същия божествен клан, като жените) се издигнало високо до небето. Сестрите му благодарили и се изкачили при сестрите си, ала никога не възвърнали предишния си блясък.

Заради това пет от звездите в съзвездие Плеяди са ярки, а другите две светят по-слабо. Седемте Сестри не са забравили хората на земята. Щом снегът започне тихо да вали, те разпускат своите коси и ги оставят да се носят по волята на вятъра. Така ни припомнят за онези времена, когато са скитали по земята.

Когато Седемте Сестри били на земята, от всички влюбени в тях мъже, най-предани били двама братя – Берай Берай. Когато те ловували в гората или дебнели в тръстиките за диви гъски, винаги отделяли най-хубавия улов за Сестрите. Девиците скитали далеч през планините, а Берай Берай неуморно ги следвали, но любовта им останала несподелена.

Когато девиците поели към небето, Берай Берай се натъжили и рекли:
– Дълго време ние предано ви обичахме и следвахме вашите стъпки. О, девици на зората, ако ни напуснете, ние ще спрем да ловуваме.
Братята положили встрани оръжия и скърбели за девиците, докато мрачната сянка на смъртта не се спуснала отгоре им. Щом умрели, феите ги съжалили и ги качили на небето, за да слушат песента на Сестрите. Така били възнаградени за своята преданост.

В ясна звездна нощ можеш да забележиш как двамата братя слушат песента на Седемте Сестри. Ние ги наричаме меча и пояса на Орион, но колко по-красиво е да ги запомним като преданите влюбени, които слушат песента на звездите, откакто е родено времето.

Съзвездие Плеяди, известно също като Седемте сестри, или както нашият народ го е нарекъл „Квачката с пиленцата“, се вижда много ясно в нощното небе а древната митология му е отредила наистина специално място.

Стотици звезди принадлежат на този звезден куп, но само няколко от тях са видими без телескоп. Предполага се, че звездите от Плеяди са формирани преди около 100 милиона години, което е 1/50 от възрастта на нашето Слънце и са отдалечени от Земята около 425 светлинни години.