Басни & Истории за животни

Приказка за госпожа Мишина

6мин
чете се за

Мъничката книжка на Нели

Имало едно време една дървесна мишка, която се казвала госпожа Мишина.

Тя живеела на синора под живия плет.

Колко забавна била тази къща с много дълги коридори, издълбани в пясъка! Те водели до складове за зрънца и ядки и всичко било разположено между коренището на живия плет.

В къщичката имало също кухня, гостна, килер и стълба.

А в спалнята си Госпожа Мишина била поставила една кутйка за легло.

Госпожа Мишина била най-подредената дребна мишка на света – постоянно бършела и премитала прахта от пясъчните подове.

Понякога бръмбар се загубвал в коридорите ѝ.

– Къш, къш! Мърльо малък с изцапани крачета! – му подвиквала госпожа Мишина , като махала насам-натам метлата си.

Един ден влетяла вътре дребна лелка, облечена в червено наметалце на черни точици.

– Къщичката ти гори, майчице Калинке! Бързо литвай у дома при твоите дечица.

Друг път, дебел и едър паяк се скрил на сухо от дъжда.
– Моля да ме извините, дали тук не живее Госпожица Мъфет?
– Ах ти лош нахален Паяко, веднага да се махаш! Ще напълниш хубавичката ми чиста къща с паяжини!

На бърза ръка се отървала от паяка като го изхвърлила през прозореца.

Той се спуснал покрай плета надолу по дълга тънка нишка.

Госпожа Мишина тръгнала към една по-отдалечна стая, за да вземе черешови костилки и семена с хвърчилки за  вечеря.

По целия коридор тя душела и гледала внимателно по пода.
– Усещам миризма на пчелен мед, дали не идва от игликите до плета? Сигурна съм, че виждам следи от мънички изцапани  крачета.

Изведнъж зад ъгъла се натъкнала на Бебити Пчелата:
– Зъз-з, бъз-з, бъз-з! – казала пчелата.

Госпожа Мишина погледнала към нея строго.
– Добър ден Бебити Пчелице. Бих се радвала да си купя малко пчелен восък. Но какво правиш ти тук долу? Защо непрекъснато влизаш през прозореца и бръмчиш зъз-з, бъзз, бъзз? – госпожа Мишина започнала малко да се ядосва.

Зъз-з, Бъз-з, Бъъз-з-з-з! – ядосано избръмчала Бебити Пчелата. Шмугнала се надолу по коридора и изчезнала в склада за жълъди.

Госпожа Мишина била изяла жълъдите още преди Коледа и складът трябвало да бъде празен.

Но бил натъпкан с небрежно разхвърлян сух мъх.

Госпожа Мишина започнала да изнася навън мъха. Още три или четири пчели подали главици и яростно се разбръмчали.
– Нямам обичай да взимам наематели – това е безобразие! – казала госпожа Мишина. – Ще трябва да се изнесат.
– Бъз-з! Бъз-з! Бъз-з-з-з!
– Чудя се кой ли би могъл да ми помогне?
– Бъз-з, Зъз-з, Зъз-з-з!
– Няма начин да извикам Господин Джаксън. Той изобщо не си мие краката.

Госпожа Мишина решила да се занимава с пчелите след вечеря.

Върнала се в гостната и там чула някой да подкашля с дебел глас. Ето ти го и самия господин  Джаксън!

Бил се разположил на люлеещия стол и се греел на огъня. Хилел се, с крака качени на предпазната решетка на камината и шавал енергично пръсти.

Той живеел под плета в канавката, в една ужасно кална яма.

– Как сте Господин Джаксън? Мили боже, та Вие направо сте подгизнал!
– Благодаря, благодаря, Госпожо Мишина! Ще поседя за малко тук и ще изсъхна, – отговорил господин Джаксън.

Той седял и се усмихвал, а от полите на палтото му се стичала вода. Госпожа Мишина се засуетила около него с парцала.

Толкова се заседял, че се наложило да го попитат дали не иска да остане за вечеря?

Тя първо му поднесла костилки от  череши.
– Благодаря, благодаря, Госпожо Мишина! Аз нямам зъби, зъби, зъби! – отказал господин Джаксън.

И без да има нужда, раззинал устата си ужасно – определено нямал зъби.

После тя му предложила семенца с хвърчилки.
– Квака-квака-квак! Пуф, пуф, пуф-ф-ф! – казал господин Джаксън и раздухал хвърчилките из  стаята.
– Благодаря, благодаря, благодаря Ви Госпожо Мишина! Това, което наистина би ми дошло добре е мъничка чинийка мед!

– Страхувам се, че нямам, Господин Джаксън, – казала госпожа  Мишина.
– Квака-квака-квак, Госпожо Мишина! – ѝ отговорил господин Джаксън с усмивка. – Надушвам как оттук мирише и затова дойдох да Ви  поискам.
Господин Джаксън се надигнал тежко от масата и започнал да претърсва шкафа. Госпожа Мишина го следвала с кухненската кърпа, за да бърше влажните следи по пода на гостната.

Когато сам се убедил, че няма мед във шкафа, поел надолу по коридора.
– Внимавайте, внимавайте, че скоро може да се заклещите, Господин Джаксон!
– Квака-квака-квак, Госпожо Мишина!

Първо се промъкнал в килера.
– Квака-квака-квак? Няма го медеца? Няма го медеца, Госпожо Мишина!

Там видял три мокрици, скрити в рафта с чинии. Две от тях избягали, но най-малката успял да улови.

После се проврял по стълбата. Госпожица Пеперудка тъкмо опитвала захарта, но в последния момент излетяла през прозореца.

– Квака-квака-квак, Госпожо Мишина, изглежда къщата Ви е пълна с посетители!
– При това без никаква покана! – възкликнала госпожа Томасина Мишина.

После поели по пясъчните коридори.

– Квака-квак.
– Бъз-з! Зъз-з! Зъз-з!

Натъкнал се на Бебити точно зад ъгъла, праснал я и я съборил долу.
– Никак не обичам пчели. Целите са в косми – като четки, – казал господин Джаксън и изтрил устата си с ръкава на палтото.
– Вън, ти гадна тлъста жабо! – зажужала Бабити Пчелата.
– Ох, ще полудея! – ядно измърморила госпожа Мишина.

Тя се заключила в мазето за ядки докато господин Джаксън вадел навън гнездото на пчелите. Изглежда нямал нищо против  жиленето.

Когато госпожа Мишина се осмелила да излезе – вече всички си били отишли.

Но бъркотията била  ужасна:
– Не съм виждала в живота си такава мръсотия – пръски пчелен мед и мъх, и семенца с хвърчилки. Ох, тук има и следи от малки и големи стъпки – навред из хубавата ми и чиста  къща!

Тя събрала мъха и останките от пчелен мед.

После излязла отвън да донесе съчки и поне малко да запуши входната врата.
– Ще я направя твърде тясна за Господин Джаксън!

Извадила от килера мек сапун, стар парцал и четка. Но вече била твърде уморена, за да продължи. Първо заспала в стола си, а после се преместила в леглото си.
– Дали някога тук отново ще бъде чисто? – промърморила на заспиване горката госпожа Мишина.

На следващата утрин станала много рано и започнала пролетно почистване, което продължило цели две недели.

Тя бърсала, стъргала и тупала прах. Всички мебели излъскала с пчелен восък и полирала малките си тенекиени лъжички.

Когато всичко станало отново хубаво и чисто, поканила на гости своите пет приятелки мишки, но не и господин Джаксън.

Той надушил празничното угощение, изкачил брега, но този път не успял да се промуши през вратата.

И така, те му подавали през прозореца шапчици от жълъди пълни с медена роса, а той изобщо не бил обиден.

Седял отвън на слънце и повтарял:
– Квака-квака-квак! За Ваше здраве, Госпожо Мишина!

КРЕДИТ: The Tale Of Mrs. Titlemouse, 1910 Beatrix Potter – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Беатрикс Потър

Всичкитворби