Битови приказки

Приказка за глупостта

Препоръчва се за възраст над 5 год.
1мин
чете се за

Някъде до Сарагоса живял селянин, който бил много недоволен от своя зет, защото бил много глупав. Почнел ли нещо да работи – все наопаки излизало.
– Има ли някой някъде по-глупав от него? – мислел селянинът. – Искам да видя как е по света.

И тръгнал да обикаля Испания. Вървял, вървял и стигнал до едно село. Там били насядали много хора с кръстосани около огъня крака. Поздравил ги и попитал какво правят.
– Не виждаш ли добри човече – объркахме краката си и не знаем кой крак на кого е? Помогни да се оправим.
Селянинът помислил:
– Имало по-глупави от моя зет, – а на глас им казал, – Ей сега ще ви оправя.

Вдигнал тоягата си и заудрял с нея по краката им. Всички начаса прибрали краката си и трудният въпрос се оказал разрешен.

След дълго пътуване, селянинът пристигнал в друго село. В една къща той видял жена, която седяла пред стана си, а на пода била изсипала купчина жълтици. Той я попитал:
– Какво правиш?
– В стаята е много тъмно и сложих това злато да ми свети, за да мога да тъка…
– А какво ще ми дадеш, ако ти направя светлина, за да виждаш достатъчно добре?
– Ще ти дам тези жълтици…

Селянинът бил сръчен. Качил се на тавана и направил прозорец на покрива. Слънчевите лъчи изпълнили стаята.

След това взел жълтиците и се прибрал доволен вкъщи.
– Много неща видях! – си казал той, – и разбрах, че глупостта на едни е в полза на други.

prikazki.eu