В прастари времена през една хубава неделна утрин един човек отишъл в гората за дърва. Щом свършил, вързал насечените клони в тежък наръч, метнал го на гръб и поел към дома. По пътя срещнал един странник в неделна премяна, който, както е редно в неделя, отивал на църква. Странникът се спрял и казал:
– Ти не знаеш ли, че днес по цялата земя е неделя? В този ден Господ Бог си почива, след като е сътворил света, и всички животни, и човека. Трябва и ти да почиташ почивния ден.
Ала дървосекачът бил вироглав и се сопнал:
– Неделя по земята или понеделник в небесата, мен какво ме засяга, пък и теб какво те засяга?
Тогава странникът отвърнал:
– Щом е така, ще носиш тези клони сега и завинаги. И понеже не зачиташ неделята на земята, отсега нататък все ще е понеделник за тебе – ще стоиш на месечината за урок на всички, които не почитат неделята.
Та оттогава до ден днешен на месечината се вижда онзи човек, метнал наръч дърва на гърба си, и ще остане там завинаги, докато свят светува.
Превод от нидерландски език: Елена Димитрова
С подкрепата на Национален фонд „Култура”,
Програма „Творчески стипендии”
КРЕДИТ: Van de man de maan J.J.A. Goeverneur – „Het boek van de mooiste kinder- en volkssprookjes“ („Книга на най-хубавите детски и народни приказки”), 1874г; ИЛЮСТРАЦИЯ: неизв. автор; ПРЕВОД: ©Елена Димитрова – 2023г; РЕДАКЦИЯ: prikazki.eu;
