Живял някога в Алентежу един богаташ, който бил такъв скъперник, че като него друг нямало. Колкото повече забогатявал, толкова по-алчен ставал.
Веднъж той купил стадо овце и успял да ги продаде двойно по-скъпо. Скътал в една кесия спечелените 400 златни ескудо и радостен поел към дома.
Вървял и за нищо друго не мислел, освен за пари. „С тези жълтици ще купя още овце, ще ги продам двойно по-скъпо и печалбата ще се удвои…“. Човекът крачел, погълнат от златните си сметки и горкият, изобщо не разбрал как кесията му се изхлузила и останала на пътя.
Прибрал се по тъмно у дома и веднага бръкнал да извади жълтиците. Ах, ох, ама ги нямало! Цяла нощ не мигнал и рано сутринта хукнал при великият херцог, владетеля на града. Изправил се пред него и смирено заговорил:
– Ваша светлост е покровител на почтените хора и благодетел за нещастните. Подайте ми ръка в бедата, заповядайте на глашатаите да разгласят нашир и длъж, че който намери кесия с 400 златни ескудо и я донесе в двореца, за награда ще получи четирийсет от тях.
Херцогът се съгласил и още същия ден навред се разнесла новината за изгубеното злато и обещаната награда. И ето, още на другия ден при херцога се явила една бедна старица, която донесла кесията с 400 златни ескудо.
– Тази честност заслужава наградата! – възкликнал възхитен херцогът и нареди веднага да извикат богаташа.
Щом човекът зърнал кесията си, грейнал от радост и се хвърлил да брои парите. Излезли точно, колкото трябва. Ала щом докоснал златото, ненаситна алчност сграбчила сърцето му и той решил да се изхитри и да не даде обещания десятък.
– Жено, от кесията липсват пари. Освен 400 ескудо вътре имаше и четири венециански жълтици!
Старицата отвърнала:
– Господине, ако исках да мамя, хич нямаше да нося тук тази кесия. Можех да задържа всичко за себе си.
Херцогът разбрал, че жената казва истината, а скъперникът лъже, за да не плати наградата. Надигнал се и наредил на богаташа:
– Ела насам и ми дай тази кесия.
Търговецът се подчинил, владетелят го изгледал строго и попитал:
– Заклеваш ли се, че в твоята кесия е имало 400 златни ескудо и 4 венециански жълтици?
– Заклевам се, Ваша Светлост.
Тогава херцогът се обърнал към жената и казал:
– Щом е така, тогава тази кесия не е на търговеца. И аз преди време загубих кесия с 400 ескудо. Намерила си моята кесия. Сеньора, нашият народ добре го е казал –
Дарове не чакай от богати, а от добри хора.
Днес ти донесе тази кесия от доброта. Затова цялата ти я подарявам.
И при тези думи той подал на жената кесията.
Алчният богаташ си тръгнал с празни ръце и станал за посмешище на целия град.
КРЕДИТ: Преразказал Л.Петкова, ©prikazki.eu 2023;
