– Гъци, гъци, гъци, яли те вълци!
Къде бе ти, кажи ми, не сумти!
– Грух, грух… ух, ух,
не питай ме, не знам,
да кажа ме е срам.
Бях на съседите в двора.
Тю!… Да видиш какви хора!
Обиколих навред и нищо не намерих в ред.
Изметено – ни бурен, нито смет.
Помийна яма дори няма.
КРЕДИТ: „Придирчива свина“ – Елин Пелин;
