Веднъж Правдата и Кривдата влезли в една кръчма. Там яли и пили, колкото могли. Като тръгнали да си излизат, кръчмарят ги попитал:
– Е, добре, като ядохте и пихте, кой ще плати?
Кривдата се обърнала сърдито към кръчмаря и му казала строго:
– Нали ти платих?… Или искаш да ти се плаща по два пъти!
Човекът се смаял от тоя отговор и рекъл:
– Помисли, моля ти се, да нямаш грешка. Не сте ми давали никакви пари.
– Не! Аз ти платих! – викнала Кривдата.
– Бре, не си!
– Платих ти!…
– Не си ми платила! Защо така говориш?
– Платих ти ей, човече, платих ти! – завикала високо Кривдата.
Човекът, като видял каква е работата, обърнал се към Правдата, която мирно и тихо стояла настрана, и рекъл:
– Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш?
– Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих! – отговорила Правдата.
КРЕДИТ: „Правда и Кривда“, 1909г. – Елин Пелин;
