Бай Станьо Познавачът се връщаше пешком от града с тежък товар на гърба. Времето беше горещо. Уморен и изпотен, той спираше често да си почива.
По едно време го настигна автомобил. Бай Станьо спря сред пътя, сложи товара на земята и замаха с ръце като вятърна мелница.
– Стой бре, автомобилчо! Спри!
Господарят на автомобила, който сам караше, видя бае Станьо и спря колата.
– Закъде отиваш, господине? – запита бае Станьо.
– За село Умниково.
– И аз съм оттам – рече бае Станьо. – Закарай ме до село. Капнал съм от умора. Пък и колата ти е празна.
– Колко ще дадеш? – запита шеговито господарят.
– Аз съм сиромах човек, господине. Пари нямам.
– Добре, качи се – рече весело господинът. – Пари не ща, но нали си от Умниково, кажи нещо умно, преди да тръгнем.
– Добре – каза бае Станьо, който беше весел човек и обичаше да се шегува. – Слушай!
Веднъж се срещнали, както ние с тебе, петима души. Седнали да си починат под едно дърво и се разприказвали. Почнали да се разпитват кой какъв е. Първият рекъл:
– Аз с песен новото срещам, с песен старото изпращам.
Вторият казал:
– Аз пък събирам свестните, та им вземам ума.
Третият се препоръчал така:
– Аз водя на разходка хорските дрехи.
Четвъртият казал:
– Аз спирам на пътя тия, които пак ще заминат.
Петият рекъл:
– Аз пък съм тоя, който често се дели от сянката си.
Като каза това, бае Станьо седна в автомобила, тури и товара си, па прибави:
– Сега карай, мисли и ми кажи какви хора са били тия.
Подкара господинът автомобила и се замисли. Мисли, мисли, стигнаха до Умниково.
– Не можах да намисля кои са тия хора – каза господинът и спря.
– Нали си в Умниково, ще ги научиш – рече бае Станьо. – С това ще ти се отплатя, загдето ме докара дотук.
И бае Станьо, като се засмя, занарежда бавно:
– Първият от тия хора бил поп. С песен той среща новородения, като го кръщава, с песен изпраща умрелия, когато го опява.
Вторият бил кръчмар. Събира свестните, упива ги и им взима ума.
Третият бил овчар. Пасе по полето овцете, от чиято вълна се правят дрехите.
Четвъртият бил лекар. Той лекува болните и ги забавя от смъртта, към която ще отидат.
Петият бил летец. Той се откъсва от сянката си, когато се вдигне да лети.
КРЕДИТ: „Познавачът от Умниково“, 1939г. – Елин Пелин;
