Вълшебни приказки

Подаръци от вятъра

Препоръчва се за възраст над 5 год.
5мин
чете се за

Имало едно време един селянин, който живеел с жена си в голяма нищета. Човекът бил много добър, ала жена му била невиждано проклета и често го удряла за всяка дреболия. Веднъж тя пратила смирения си мъж да смели зърно в мелницата. Мелничарят знаел колко беден е човекът и смлял брашното без пари.

Селянинът тръгнал да се връща, но по пътя се надигнал бурен вятър и му издухал цялото брашно. Клетникът пристигнал в дома си с празни ръце и свито сърце. Жена му се развикала ужасно и го натирила да върви при вятъра и да не се връща без брашното или парите за него.

Клетникът тръгнал да търси вятъра. Вървял, вървял и навлязъл в една гъста гора. Там срещнал дребна старица, която го попитала защо е толкова тъжен. Той ѝ разказал какво се случило, а тя рекла:
– Ела с мен. Аз съм майката на ветровете. Моите четири сина са Източния, Западния, Северния и Южния Вятър. Кой ти разпиля брашното?
Той отвърнал:
– Според мен беше Южняка.

Двамата навлезли дълбоко в гората и ето че се озовали пред малка схлупена къщурка, където живеела старицата. Отпочинали си малко и жената казала:
– Загърни се добре, защото синовете ми скоро ще дойдат.
– Защо да се загръщам?
– Северният вятър е ледено студен и може да замръзнеш до смърт.

„Ловна хижа“ 1901; Hans Gantner (1853-1914)

Скоро синовете се появили. Щом Южният Вятър влязъл, майка му рекла:
– Днес ми се оплакаха от тебе.
Без да каже дума, Южняка подал на селянина една кошница, пълна с най-отбрани гозби и напитки. Бедния човек се прибрал вкъщи и със сърце, преливащо от радост, подал на своята съпруга подаръка от вятъра. Скоро тя се уверила, че гозби като тези надали сервират и на кралските трапези. Но най-удивително било, че колкото да вадели, кошницата по чудо оставала пълна.

Един ден най-богатият и знатен господар в областта преминал с коня си край къщичката на бедняка и съпругата накарала мъжа си да покани големеца, за да го почерпят. Щом господарят чул поканата, само се изсмял и пратил на гощавката слугите си. Те влезли в бедняшката къщурка и се смаяли, щом зърнали невиждано богатата трапеза. Докато похапвали и пийвали, те забелязали, че стопанката изважда всичко от една и съща кошница.

Изминали няколко дни и слугите се върнали отново. Този път те тайно носели със себе си друга кошница, досущ като вълшебната, и незабелязано я сменили с тази на бедняка.

„Гости“ 1886 Josef Kinzel (1852–1925);

На следващия ден жената бръкнала за храна, ала в кошницата нямало нищо. Клетият съпруг отново пострадал, защото злата съпруга решила, че вълшебството било до време и го изпратила при вятъра да се оплаче.

Човекът поел към гората. Когато пристигнал при майката на ветровете, се оплакал от жена си. Тя му казала и този път да изчака синовете ѝ. Появил се Южняка и беднякът разказал за теглото си, а вятърът отвърнал:
– Клетнико, щом си случил на лоша жена, ще ти помогна, за да не те мъчи повече. Вземи това ведро и върви у дома. Приближи ли те жена ти, ти мини зад него и кажи:

„Скок петима, хоп юнаци,
на жената ум в главата
натъпчете със кривака!“

а когато свършат работата, извикай:

„Скок петима във ведрото!“

Селянинът се прибрал и рекъл:
– Жено, вместо кошница вятърът ни подари ведро.
Жена му се ядосала и рекла:
– Какво ще правя с това ведро? Защо не поиска пари или храна? – и при тези думи, грабнала черпака.
Но беднякът бързо скочил зад ведрото и изрекъл:

„Скок петима, хоп юнаци,
на жената ум в главата
натъпчете със кривака!“

В миг петима юнаци наизскачали от ведрото и свършили каквото трябва. Когато селянинът решил, че е достатъчно, извикал:

„Скок петима във ведрото!“

Те се спрели и бързо се прибрали във ведрото.

Оттогава жената станала добра и мила, а на селянина най-сетне останало време да помисли за вълшебната кошница. Досетил се, че господарските слуги са ги измамили и се посъветвал с жена си как да си върнат кошницата обратно. Тя рекла:
– С помощта на вълшебното ведро можеш да се справиш не с един, а със стотина. Върви при знатния господар и си поискай кошницата.

Селянинът отишъл при господаря и го предизвикал на двубой. Господарят се разсмял на лудостта му и отвърнал:
– Добре! Ще се срещнем утре на полето.

На следващия ден селянинът нарамил ведрото, излязъл на полето и зачакал. Скоро господарят пристигнал заедно със слугите си. Като наближили, господарят наредил на слугите си здраво да натупат селянина.

Бедният човек видял, че господарската свита го превъзхожда многократно, но извикал:
– Върнете ми кошницата или ще пострадате.
Те се спуснали към него, но селянинът изрекъл:

„Скок петима, хоп юнаци,
на крадците чест в главите
натъпчете със криваци!“

В миг петимата юнаци наизскачали и безмилостно заудряли измамниците. Тогава господарят се провикнал:
– Добри човече, накарай ги да спрат!
Селянинът изкомандвал:

„Скок петима във ведрото!“

Юнаците се спрели в миг и се скрили във ведрото. Господарят заповядал на слугите да върнат кошницата на човека и те се подчинили на часа. Селянинът си върнал вълшебния си подарък от вятъра, прибрал се у дома и заживял с жена си охолно, мирно и щастливо.

КРЕДИТ: „The Wind’s Present“, приказка от област Форарлберг, Austrian Fairy Tales and Legends, ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2021;

prikazki.eu