Една жена имала двама сина: Маринчо – доведен, и Черньо – заварен. Като им давала да ядат, тя викала на Маринчо:
– На, папай, Маринчо!
А на Черньо думала:
– На, плюскай, Черньо!
Папал Маринчо, плюскал Черньо, папал Маринчо, плюскал Черньо, докато Маринчо се разболял и го изпапала оная – черната земя, пък Черньо плюскал и раснал, плюскал и раснал, докато пораснал голям юнак, да гледаш – да му се ненагледаш.
И мащехата останала на негови ръце да я гледа на старини.
КРЕДИТ: „Пипай, Маринчо, плюскай, Черньо“, 1908г. – Елин Пелин;
