Басни & Истории за животни

Пилето Пип и котарака Пижо

5мин
чете се за

Пип започна да палува още щом се излюпи от яйцето. Вместо да се свива под крилете на майка си, той на третия ден тръгна да обикаля из двора и градината. А там беше забранено на кокошките да влизат. Но той не обърна внимание на забраната. Не се уплаши и от големия дъждовен червей, който се заплете в краката му при лехата с ягодите. Не се боеше нито от съседското куче, нито от стария зъл петел. Ходеше си из двора и градината, сякаш бяха негови.

Отначало всичко вървеше добре. Пип се запозна с малките патенца, които се учеха да плуват в старото корито. Сприятели се с врабчетата, които се къпеха в прахта на задния двор, и час по час се караха. Срещна се и с къртицата, която надигаше купчинки пръст в градината и понякога си подаваше муцунката над земята. Показа се той и на старата слива, и на клонатия бряст, в чиято кора имаше такива вкусни, бели червейчета.

Един ден майката на Пип му рече:
– Пип, Пип, ще си изпатиш ти някой ден. Днес пак си ходил в градината. Не слушаш аз какво ти казвам и от бой не се боиш. Но като срещнеш Пижо, ще видим какво ще стане!
– А кой е Пижо? – попита Пип.
– Пижо е големия котарак. Той изяде миналата година тъкмо пет пиленца като теб. Тогава господарката хубаво го наложи, та сега не смее да идва насам. Но ако му се мернеш отнякъде, нищо няма да остане от теб!

Пип наведе настрани жълтата си главичка, погледна хитро майка си и си рече: „Защо Пижо ще ме изяде? Малко ли вкусни червейчета и зрънца има в градината? Мама иска да ме уплаши само, за да не ходя в градината и да не кълва ягодите.“

И Пип реши да намери котарака Пижо и да си поприказва приятелски с него. Един ден, когато пролетното слънце милваше земята, той пак избяга от курника, където се въртяха сестрите и братята му. Промъкна се между дъските на градинската ограда и тръгна да търси Пижо. Обиколи всички лехи, всички пътеки. Попита крушата и бряста. Никой не знаеше къде е Пижо. Само старата слива му рече: „Докато е студено Пижо не излиза в градината, но днес е топло, може и да дойде.“

Спяща котка, свита на кълбо, 1825 автор: Jean Bernard,експонат в Rijks Museum

Пип обиколи всички пътечки и кътчета на градината, ала не можа да намери котарака. Когато се приготви да се прибира, неочаквано срещна Пижо при малиновите храсти. Той беше едър, дебел, с вирната рошава опашка, с бял нагръдник, сива козина и розова муцунка. Зелените му очи блестяха като въглени. Сърчицето на Пип отначало трепна, но после си рече: „Аз съм най-големият юнак в целия курник! От един котарак ли ще се уплаша!“
И Пип пристъпи, поклони се и рече:
– Добър ден, господин Пижо!

Пижо остана толкова изненадан от малкото пиленце, че дори се уплаши. Козината му настръхна. Мустаците му щръкнаха и той изфуча толкова страшно, че смрази кръвчицата на Пип. Но малкият юнак отново се съвзе и си рече: „Ако избягам сега, целият курник ще ми се смее, а мама никога няма да ме пусне в градината.“
И Пип пристъпи няколко крачки към Пижо. Това съвсем обърка котарака. Той никога през живота си не беше виждал пиле да не се бои от котарак. Затова помисли, че Пип не е пиле, а някакво страшно същество, от което трябва да се пази. Затова Пижо отстъпи назад и изфуча по-силно. Но и това не стресна Пип. Той съвсем се беше забравил и на всяка цена искаше да чуе от устата на Пижо – яде ли той пиленца или не. Затова попита:
– Господин Пижо, кажи ми, ядеш ли малки пиленца или не?

Като чу това, Пижо си припомни, как го би господарката за онези пет пиленца, които беше излапал миналата година. И реши, че Пип е пратен да го изпита. Той отстъпи по-назад и се препъна в стария маркуч за поливане на градината. После бързо, бързо събра космите си и мирно отговори:
– Аз ли да ям пилета? Никога! Нито съм ял, нито ще ям!
Преди Пип да рече още нещо, Пижо приклекна и с едн скок се качи на градинския дувар. И оттам толкова свирепо изфуча срещу Пип, че той този път съвсем изгуби ума и дума. Наместо да побегне назад, от страх литна напред към дувара. Като видя това, Пижо се уплаши и отскочи назад, за да се спаси от Пип. Но не можа да се задържи на мястото си, подхлъзна се и тупна отвън на прашната улица.

Дълго време двамата се спотайваха – единият отсам, а другият оттатък дувара. Сетне тихичко се измъкнаха. Пижо се скри в кухнята, а Пип в курника. Там стоя докато не му се усмири разтуптяното сърчице. Но щом усети, че се е успокоил, изскочи да се похвали как е приказвал с Пижо. За жалост никой не му повярва, колкото и да се кълнеше. А Пип не смееше да иде втори път в градината и да се срещне с котарака пред свидетели. Но и да беше отишъл, нямаше нищо да се получи. Защото и Пижо беше запомнил срещата им и цяла пролет не посмя да излезе в градината.

КРЕДИТ:Из „Златни клонки“, изд.Т.Ф.Чипев 1933, Корица: A rooster with Hens and Chicks от Albertus Verhoesen, 1855 – експонат в Rijks Museum

Всичкитворби