Рано една сутрин Петя отвори градинската порта и излезе на просторната зелена поляна. Малкото Птиче бе кацнало на едно дърво, което се извисяваше до оградата на градината. Щом Птичето видя момчето, литна и весело зачурулика край него:
– Тук е тъй тихо, тук е тъй мирно!
След Петя с патрава походка през портата излезе една Патка.
Беше предоволна, че момчето забрави да затвори вратата – сега можеше да поплува на воля в дълбокото езерце насред поляната.
Щом видя непохватната Патка, Птичето хвръкна и кацна до нея на тревата. Изпърха с крилца, поздрави любезно и я заговори. От дума на дума Птичето с учудване възкликна:
– Що за птица си, като не можеш да летиш?
Патравата Патка не му остана длъжна и отвърна:
– Ами ти?! Що за птица си, като не можеш да плуваш! – и при тези думи се гмурна във водата.
Разгоря се лют спор. Патката плуваше във водата и в знак на несъгласие шумно пляскаше с криле, а Птичето подскачаше от възмущение по брега.
Внезапно Петя забеляза нещо – в тревата към езерцето се прокрадваше Котка.
„Това Птиче е залисано в спора и лесно ще го хвана – кроеше котката коварни планове и безшумно се прокрадваше с кадифени лапички към плячката.“
– Пази се! – извика Петя.
Птичето в миг литна към дървото, а от средата на езерото патицата гневно се разквака на Котката.
Котката доближи дървото и въздъхна:
„Защо да се катеря тъй високо? Тъкмо ще стигна и птичето ще литне.“
В това време на полянката излезе дядото на Петя. Беше много ядосан, че момчето е излязло от градината.
– Мястото е опасно. Ами ако страшният Вълк излезе от гората, какво ще стане, а?
Но Петя не щеше и да чуе приказките на дядо си. Момче като него не се страхува от нищо!
Без повече приказки дядото хвана Петя за ръка и го поведе към къщи. Момчето тръгна послушно и затвори градинската врата.
Едва Петя си тръгна и големият сив Вълк се показа от гората.
В миг котката се покатери на дървото. Патицата се разквака и от страх изскочи от водата. Хукна непохватно, но макар да се напрягаше, не бе достатъчно бърза.
Звярът се спусна към нея, сграбчи я и на една хапка я глътна цялата.
И ето как се наредиха нещата – на един клон седеше Котката, Птичето на друг… не много близо до нея.
А сивият Вълк обикаляше под дървото и лакомо се облизваше.
През това време, Петя, без капчица страх, стоеше зад залостената порта и наблюдаваше. Щом видя какво стана, хукна към дома, взе едно дебело въже и се покатери на високата каменна ограда. Един от клоните на дървото, под което беше сивият Вълк, се простираше над стобора.
Петя подскочи и се хвана за клона. Сръчно се изкачи на дървото и рече на малкото Птиче:
– Моля те, трябва някак да залисаш Вълка. Литни надолу и закръжи над муцуната му. Само много внимавай да не те хване!
Птичето се стрелна надолу. Ловко запърха над звяра и крилцата му а-ха да докоснат вълчата муцуна. Докрай разярен, Вълкът заподскача под него – ха насам, ха натам.
Ах, как се ядоса сивият Вълк! Как му се щеше да хване това Птиче! Ала то бе тъй бързо и ловко, че звярът не можеше нищичко да му стори.
През това време Петя върза въжето на примка, заметна и примката се стегна около вълчата опашка. После момчето с все сили задърпа въжето нагоре.
Вълкът усети, че е хванат и се замята в лудешки опити да се освободи. Но Петя бе предвидил всичко – другият край на въжето бе здраво завързан за дървото и подскоците на звяра само затягаха примката около опашката му още по-здраво.
Точно тогава от гората се показаха ловците, които вървяха по следите на Вълка. При вида на страшния звяр те вдигнаха пушки и започнаха да стрелят. От дървото се разнесе Петиният глас:
– Не стреляйте! Аз и Птичето хванахме сивия Вълк. Трябва само да ми помогнете да го заведем в зоологическата градина.
А сега, само си представете тържественото шествие – начело е Петя, след него ловците водят Вълка, накрая крачат Дядото и Котката.
Дядото клати сърдито глава и мърмори:
– Ами ако Петя не беше хванал Вълка? Какво щеше да стане, а!?
Над тях лети Птичето и весело чурулика:
– Ах, какви смелчаци сме с Петя! Вижте кого хванахме!
И ако някой се вслуша много внимателно, ще дочуе как патравата Патка квака в корема на Вълка – понеже беше много изгладнял, в бързината той я глътна жива!
КРЕДИТ: по „Петя и Волк“ – Сергей Прокофиев; КОРИЦА&ИЛЮСТАРЦИИ: Josef Paleček; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023г.;
Приказката и музиката „Петя и вълкът“ са написани от Сергей Прокофиев през 1936 за детския театър в Москва.
Композиторът използва изнструменти от четирите инструментални семейства (струнни, дървени духови, медни духови и перкусия), за да разкаже историята.
Всеки герой е представен със собствен музикален инструмент.
Птичето – флейта,
Патката – обой,
Котката – кларинет,
Дядото – фагот,
Вълка – три валдхорни,
Петя – струнни инструменти,
Ловците – тимпан и голям барабан.
Преди изпълнението музикантите представят тези инструменти на децата, като им изсвирват характерната музикална тема на героя от творбата. Така децата с лекота разпознават гласовете на героите и музикалните инструменти.
„Петя и вълкът“ се превръща в едно от най-популярните произведения на Прокофиев, защото е великолепно въведение на децата в света на класическата музика и музикалните инструменти в един оркестър.
Готови ли сте за представление?
Ето и самата приказка, в изпълнение на Софийска филхармония с диригент Максим Ешкенази.
© Българската национална телевизия & Фортисимо фамилия: „Концерт за деца и техните родители“ Симфонична приказка „ПЕТЯ и ВЪЛКЪТ“ от Сергей Прокофиев диригент Максим Ешкенази + Софийската филхармония с Мая Бежанска /ПЕТЯ/ и Иван Юруков /ВЪЛКЪТ/; режисьор Руси Алтънков; оператори Николай Илиев, Крум Захариев, Сашка веткова, Константин Димитров, Елвис Янков; режисьор на пулт Катя Груева; режисьор Моника Якимова; Дирекция „БНТ СВЯТ и региони“ 2016г.;
