Петнистото кученце беше бездомно. Сам-само, то седеше в ъгъла на оживената улица.
Хората минаваха забързано край него.
Нито някой го погали, нито му се усмихна.
Петнистото кученце си търсеше дом.
Надникна във витрината на пекарната.
Видя сладкиши…
и торти…
и ябълков пай. 
– Мястото ми е в пекарната! – рече си то и весело размаха опашка.
Ала тъкмо да влезе и пекарят се развика:
– Махай се! Махай се!
Петнистото кученце продължи по оживената улица. Скоро спря пред…
магазина за играчки.
Надникна вътре и видя…
плюшки,
колички,
кукли и
топки.
– Може мястото ми да е в този магазин!? – рече си Петнистото кученце.
Тъкмо влезе и продавачът се развика:
– Хей, хей! Вън от тука!
Петнистото кученце хукна към съседната бакалия.
Спря и надникна през витрината на магазина.
Сещате ли се какво видя?
Сандвичи и наденички,
мляко и сирене.
– Май мястото ми е в бакалията!? – каза си Петнистото кученце и се претърколи весело.
Тъкмо да влезе и продавачът му рече:
– Я виж табелата – тук е забранено за кучета.
Точно тогава едно момиченце мина край него. То му подаде кучешка бисквитка и възкликна:
– Ох, горкичкото!
Свечери се. Петнистото кученце приседна до вратата на една висока сграда. Беше сам-самичко.
Край него мина нощният пазач, погали го по главичката и въздъхна:
– Ох, горкичкото!
Скоро стана тъмно. Петнистото кученце не виждаше почти нищо. Но можеше да чува. И да души.
Пук-пук! Прааас! Пук-пук!
Това пък какво е?
„Душ-душ!“ – сбърчи носле и задуши бездомното кученце.
Усети лют дим!
Ввдигна глава и видя, че високо горе от един прозорец излизат грамадни пламъци.
Петнистото кученце се разлая.
Лаеше
и лаеше,
и лаеше
тъй шумно…
че нощният пазач го чу.
Видя пожара и веднага включи алармата.
Съвсем скоро по улицата се зададе пожарната кола и спря точно пред горящата сграда.
За нула време пожарът бе угасен.
– Това кученце спаси сградата – рече нощният пазач.
– Чие е? – попита Джо, пожарникарят.
– Бездомно е – отвърна нощният пазач.
– Вече не е – усмихна се Джо, пожарникарят. – Най-доброто място за това пожарникарско куче е пожарната.
– Петнисто кученце, хайде да си ходим!
И те се прибраха у дома.
КРЕДИТ: „Polka-Dot Puppy“ – 1988; АВТОР: Jane Belk Moncure; ИЛЮСТРАЦИИ: Helen Endres; ПРЕВОД: Л.Петкова
