Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.
Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто, като радост.
Аз съм мило, кат дете.
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
КРЕДИТ: „Песента на синчеца“ – Иван Вазов, из „Прозорче към миналото“, издателство Български художник – 1967; КОРИЦА: Калина Тасева и Юли Минчев;
