Косенце кацнало на върбово клонче близо до стара селска воденичка. Пред воденичката седели с наведени глави няколко бедни селяни. Воденичарят бързал да поправи счупеното кречетало, та да смели по-скоро царевицата на гладните хора.
Косенцето се залюляло на върбовото клонче и закършило тънкия си глас. То искало с песента си да развесели загрижените селяни, но те не повдигнали глави. След малко във воденичката се чуло еднообразното тракане на кречеталото.
– Кречеталото запя! – размърдали се селяните и влезли във воденичката усмихнати.
– Глупави хора – присмяло се пилето, – чуха тракането на кречеталото и се развеселиха!
