Битови приказки

Перси Охлюва

7мин
чете се за

Много отдавна, по времето когато жените още предели с чекрък, живеел един човек с прякор Охлюва. Той бил пристрастен към чашката, а пък жена му към агнешкото задушено. Всяка седмица Перси Охлюва носел на пазара преждата, изпредена от жена му. Тя не му се сърдела ако пропилеел някоя пара или ако се върнел със замаяна глава, стига да ѝ носел всичко необходимо, за да сготви едно хубаво задушено.

Необходимите продукти за вкусно задушено.

Веднъж успял да продаде преждата на удивително добра цена и тръгнал радостен да се връща у дома. По пътя премятал парите в джоба и си мислел: „Днес мога да си позволя повече от една малка чашка.“
И така, за да разбере къде сервират най-хубавия джин, влизал във всяка крайпътна кръчма и полека-лека парите му привършили. Заклатушкал се към къщи и усетил, че доста се е замотал, а когато отново бръкнал в джоба си, за свое изумление разбрал, че му бил останал само един петак.

Ровил отново и отново, докато накрая повярвал на очите си. Най-лошото било, че забравил за любимото задушено на жена си. Продължил пътя си, обзет от тежки мисли и мъчни сметки и без да знае как влязъл в следващата кръчма. За миг последния петак се озовал в джоба на кръчмаря.

Изведнъж усетил, че го налегнала умора и задрямал както си седял на масата. Когато се събудил бил по-добре и главата му се прояснила. Замислил се как е най-добре да постъпи. Не смеел да се прибере, защото знаел колко топло жена му ще го посрещне! Но не можел и да стои повече в кръчмата, защото вече нямал пукната пара, а кръчмарят не давал вересия. С неохота се надигнал да си върви, но кръчмарят доволен, че може с някой да си поговори, му разказал за графинята, която живеела в близкия замък. Тя имала ценен диамантен пръстен, който бил откраднат и богатата дама обещала сто жълтици за награда на онзи, който го намери.

„Ех, как добре биха ми дошли тези пари“, – си рекъл Перси, вперил очи в празната си чаша, – „ако имам късмет и заловя крадеца, ще се измъкна от тази каша.“

Ех, ако аз заловя крадеца!

Надигнал се и без да каже дума повече на кръчмаря, отишъл право в замъка, където се представил за магьосник. Графинята му обещала сто жълтици ако залови крадеца, но ако не успеел, го заплашила, че ще си изпати.

Първия ден той претършувал всяко кътче в замъка и в градината. Преровил всеки храст и всяка яма, дори преобърнал къртичините, но напразно. Съвсем случайно, докато препипвал тревата и мъха мернал трима от слугите, които развълнувано си говорели. Обзет от срам, че тези хора са свидетели на глупашкото му и безполезно ровене, Охлюва минал покрай тях приведен, но докато минавал покрай тях ги погледнал предизвикателно.

Единият зашепнал нещо на другарите си.

Случило се нещо много странно. Едва обърнал гръб на тримата мъже, когато един от тях зашептял на другите токова тихо, че Перси не успял да чуе нищо.
– Внимавайте приятели, внимавайте къде какво говорите. Магьосникът ни погледна все едно ни подозира, дали вече не е открил крадеца?

Вечерта, след като Перси Охлюва се навечерял, графинята заповядала на един прислужник да го заведе до стаята му. Перси бил подтиснат, защото цял ден търсил без да види и помен от следа. Отпуснал се сломен в стола си с въздишка. Докато слугата излизал от стаята го чул да си мърмори под носа си: „Бедни ми човече! Това е един от три.“

Като чул това, прислужникът много се изплашил. Хукнал надолу по стълбите и казал на другарите си:
– Приятели, изгубени сме! Този странник всичко е разбрал. – и после им разказал каквото чул.

На втория ден Перси преровил таваните и избите на замъка, но не намерил пръстена. След вечеря графинята накарала на друг слуга да го придружи до стаята му. Набеденият магьосник още по унил от предишната вечер. Безутешно се отпуснал на леглото и си замърморил: „Бедни ми човече, за окайване си! Това е вторият и много малко време ти остава.“

Слугата, който слушал внимателно, повторил тези думи на своите другари.
– Негодникът със сигурност ни е разкрил. Залагам си живота, че утре ще ни разкрие пред графинята. После ще ни хвърлят в затвора и ще загубим доброто си положение.
Дълго умували и накрая решили да си признаят всичко пред магьосника, да го помолят да не ги издава на графинята и да му предложат част от своите спестявания.

Речено, сторено. Отишли заедно при Перси и всичко му признали. После му дали откраднатия пръстен и парите, които тримата събрали помежду си.
– Разбрахте ли сега, – им казал Охлюва на тръгване, – че престъпленията никога не остават скрити. Разбрах за вас още на часа, когато влязох в замъка. Сега ще замълча, но мислете му ако пак ви заловя.

Предложили му част от спестяванията си.

Хитрецът Перси забъркал мъничко тесто, в което скрил пръстена и го подхвърлил на стадо патици и пуйки, които кълвяли наблизо.
– Ик-ких, ик-ких! – изкрякала една дебела пуйка и глътнала топчето. Час след това Перси помолил за среща с графинята.

Подхвърлил топчето на стадо патици и пуйки.

– Знатна госпожо, – казал той, – забравете своите съмнения към Вашите слуги. Крадецът е черната пуйка.
Хванали птицата и я заклали. Можете да си представите колко удивени били всички, когато пръстенът се оказал вътре.

Олюва си мислел, че веднага ще получи наградата от сто жълтици, но много бъркал. Графинята подозирала, че има работа с мошеник. За да е сигурна, решила да го подложи на второ изпитание.
– Аз съм изцяло възхитена от Вашите способности, – му казала престорено. – Моля да не тръгвате преди да ми покажете още нещо от удивителните си умения.
Охлюва разбрал какво си е наумила и много се уплашил. Но въпреки това ѝ казал с уверен глас:
– Мадам, оставям се на вашите заповеди, едно повече или по-малко доказателство е нищо за мен.

Вечерта, когато седнали масата, графинята поставила пред него захлупени една над друга две чинии. Двете прилягали така добре, че не можел да надникне вътре.
– Магьоснико, – му казала графинята, – ако познаеш какво съм сложила между чиниите, ще ти дам още петдесет жълтици към обещаната награда! Но ако излезе, че не знаеш ще заповядам да ти ударят толкова камшици, колкото жълтици щеше да получиш и после ще те изпъдя от замъка.

Графинята поставила пред него една върху друга две чинии.

Сърцето на бедняка се разтупкало от страх. Онемял и нямал сили дори да скрие своето смущение. Цял час се чудел как да отговори, но без успех. Не смеел устни да разтвори, за да не изтърси грешен отговор. Накрая се сетил се за своята съпруга, и плача ѝ който го очаквал. Тогава куражът му го напуснал съвсем. Изцеден до край от притеснения въздъхнал:
– Горко ти Охлюве, горко ти!

Можете ли да си представите изумлението му, когато графинята възкликнала:
– Аз съм победена, приятелю, победена съм. Това наистина е охлюв…
Тя отхлупила горната чиния и на дъното ѝ бедното създание лежало мъртво.

Радостта на нашия магьосник била безкрайна. Получил сто и петдесет жълтици за награда и хукнал към дома със всички сили.

Цяла седмица се черпел с малки чашки, а жена му всеки ден приготвяла любимото си задушено за чест и слава на славния Охлюв, който за късмет се оказъл и магьосник.

КРЕДИТ: Zoo Vertellen de Vlamingen, Pol de Mont & Alfons De Cock; Percy the Wizard nicknamed Snail, 1917 – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère

Всичкитворби