Пепеляшкаопера

Анжелина, която вторият ѝ баща и сестрите ѝ наричат Пепеляшка (Ченерентола) е принудена да работи като слугиня в своя дом. Тя пее за крал, който се оженил за обикновена девойка („Una volta c’era un rè“). Пристига един просяк, нейните доведени сестри Клоринда и Тисбе искат да го изгонят, но Пепеляшка му дава хляб и кафе. Появяват се царедворци, които обявяват, че принц Рамиро ще ги посети, защото търси най-красивата девойка, за която да се ожени. Вторият баща на Пепеляшка, дон Манифико се надява да използва това като спасение за изплъзващото му се богатство.

Стаята остава празна, влиза Рамиро сам, маскиран като слуга. Всъщност „просякът“, неговият възпитател Алидоро – му е казал за благородната млада жена, която живее там. Рамиро иска да се среще с нея инкогнито. Пепеляшка се завръща и двамата силно са привлечени един от друг (дует: „Un soave non-so che“), но когато той я пита коя е, тя се смущава и избягва.

Накрая пристига „принцът“ – всъщност един слуга – Дандини, който е заел мястото на своя господар, и Манифико, Клоринда и Тисбе се разсипват да го ласкаят. Той кани същата вечер семейството на бал, на който се надява да открие своята годеница. Пепеляшка моли да се присъедини, но Манифико отказва (квинтет: „Signor, una parola“). Тази грубост не убягва от очите на Рамиро. Алидоро, отново преоблечен като просяк, се завръща, за да разпита за третата дъщеря в къщата. Манифико твърди, че била умряла. Когато остава насаме с Пепеляшка, Алидоро обещава да я заведе на бала и че Бог ще възнагради нейната доброта („Là del ciel nell’arcano profondo“).

Принцът и слугата му се оттеглят в провинциалната къща на Рамиро смутени, защото никоя от дъщерите на Манифико не притежава достойнствата, които Алидоро описва. Когато Клоринда и Тисбе пристигат, Дандини им подготвя малко изпитание: той предлага на своя „слуга“ да вземе за жена сестрата, за която той няма да се ожени. Дамите са възмутени от идеята да се оженят за слуга. Тогава Алидоро пристига с прекрасна непозната млада дама, която по странен начин прилича много на Пепеляшка. Неспособни да осъзнаят какво се случва, всички сядат да вечерят, като усещат, че сякаш това е сън.

Манифико се тормози от заплахата, която щерките му срещат в лицето на непознатата девойка („Sia qualunque delle figlie“), но Пепеляшка не се интересува от „принца“, като казва, че е влюбена в слугата му. Преизпълнен с радост, Рамиро излиза напред, но Пепеляшка казва, че ще се прибира и не желае той да я изпраща. Ако той наистина е държи на нея, му казва тя, той ще я намери, като му подава една от двойка еднакви гривни. Принцът е решен да направи точно това („Sì, ritrovarla io giuro“).

През това време Манифико се изправя пред преоблечения Дандини (мнимия принц) и настоява да се ожени за една от дъщерите му. Дандини се опитва да устои, но накрая е принуден да признае, че всъщност е слугата, а не самия принц (дует: „Un segreto d’importanza“).

Ужасно разгневен, Манифико и дъщерите му се прибират и заповядват на Пепеляшка, отново облечена в парцали, да им сервира. Отвън се разразява буря и започва да гърми. Алидоро е повредил каляската на Рамиро нарочно, за да се счупи точно пред имението на Манифико и принцът моли да го приютят вътре. Пепеляшка и Рамиро разпознават своите гривни, другите започват да обсъждат ситуацията (секстет: „Siete voi?“). Когато Рамиро заплашва необузданото семейство на Пепеляшка, тя го моли да им прости.

Рамиро и Пепеляшка празнуват сватбата си в двореца. Манифико се опитва да спечели благоразположението на новата принцеса, а тя го моли най-накрая да я признае за своя дъщеря. Тя му припомня нещастните обстоятелства, при които е родена и внезапният обрат в нейния живот, после прощава на своето семейство за всичките злини, които са ѝ причинили, като добавя, че вече е дошъл краят на онези тъжни дни, когато е стояла до огнището („Nacqui all’affanno… Non più mesta“). Всички признават, че тя наистина заслужава да се възкачи на трона.