Чичо Пейчо имаше големи мустаци. Той много се грижеше за тях. Вчесваше ги с гребенче, засукваше ги, а вечер, преди да си легне, ги навиваше на щипци. Гордееше се с мустаците си!
Един ден чичо Пейчо полегнал на миндера и затворил очи да дремне. Но тъкмо да захърка, усетил: нещо му попъплило по ръката. Отворил очи и видял под носа си мишка.
– Пффю! – изпръхтял той, скочил и погнусен, тръснал глава.
Мишката се мушнала под миндера. Чичо Пейчо грабнал ръжена и разтреперан от яд, затърсил мишката навред из стаята: и миндера развалил, и сандъка с дрехите разтворил и разхвърлял, и козяка, и чергата наопаки обърнал, но не открил следа от мръсната гадина. Най-после в едно ъгълче на стаята зърнал малка дупка и започнал да я разкопава с ръжена. В това време дошла стринка. Тя, като видяла чичо Пейчо настръхнал, рошав, с ръжен в ръце, а стаята разхвърляна, стъписала се и едва продумала:
– Пейчо, какво те е прихванало?
– Ще я убия! – заекнал той срещу жена си и разказал с три думи какво се случило.
– Е, голяма работа! – помъчила се да го вразуми тя. – Заради една мишка, че минала през мустаците ти, къщата ще подкопаеш!…
– Ти не разбираш! – сопнал се чичо Пейчо и размахал ръжена. – Трябва да убия мишката. Ако не я убия днес, тя утре пак ще мине. Ще видят и ще се научат и други мишки да минават през мустаците ми. Път ще направят там! Затова ще я убия, та път да не става!
