Палечко бил малко дребосъче, високо не повече от палец. Живеел заедно със своята майка в мъничка колибка, направена от сухи съчки. Той много обичал палачинки и помолил майка си за Бъдни вечер да направи една дузина. Но тя му отговорила:
– Ех Палечко, нямаме брашно, масло, дърва и мляко и сме прекалено бедни, за да купуваме такива неща.
Много натъжен, Палечко седнал на столчето си до огнището, а майка му отишла за вода. Изведнъж той чул, че го викат, вдигнал очи и видял дребна дама, седнала наблизо.
Изненадата му била толкова голяма, че за миг изгубил способността си да говори, но скоро се съвзел и я попитал:
– Коя сте Вие, дребничка госпожо?
– Палечко, аз съм вълшебница и твоя кръстница – отвърнала тя – и понеже ми изглеждаш много тъжен, а майка ти е твърде бедна, за празниците реших да те даря със сила и ще можеш да правиш каквото си поискаш – казала това и се стопила във въздуха безследно.
В началото Палечко решил, че е сънувал и за да провери дали наистина неговата кръстница вълшебница му е гостувала, решил да изпита нейните думи. Грабнал малката си шапка и изтичал при мелничаря.
– Мелничарю, мама иска да направи палачинки за Бъдни вечер, но нямаме брашно. Ще ми дадеш ли малко? – помолило момчето.
– Добре Палечко – отговорил мелничарят. – Ако имаш сили да отнесеш големия чувал брашно – твой е.
– Искаш да кажеш, че мога да го взема целия?! – попитал Палечко.
Мелничарят кимнал за потвърждение. Тогава Палечко пропълзял под чувала и го отнесъл вкъщи.
После изтичал при млекаря.
– Господине – казал той, – мама иска да направи палачинки, но нямаме масло.
– Ех, Палечко – казал млекаря, – ако можеш да отнесеш онова голямо буре с масло – твое е.
– Ах, благодаря ти – отговорил Палечко. За миг се озовал под бурето, вдигнал го и го понесъл, а отстрани изглеждало, все едно огромната съдина тичала сама с мънички крачета.
После Палечко отишъл при един богат стопанин, който бил насякъл предния ден дърва.
– Стопанино – казал Палечко, – може ли да взема мъничко дърва, мама иска за Бъдни вечер да направи палачинки.
– О, ти ли си бил, Палечко! – казал стопанинът. – Ако щеш вземи цялата купчина, стига да можеш да я отнесеш.
– Много съм ти благодарен – отговорило момчето. После се плъзнал под купа дърва и целия го отнесъл вкъщи.
Трябвало му само да намери мляко. Затова отишъл при краваря, помолил го и той му позволил да вземе цяла кана.
II
Когато палачинките били изпържени и майката и момчето се наяли до насита, дошъл краварят да помоли Палечко утре да му пасе кравата.
На сутринта Палечко тръгнал към полето и взел със себе си една голяма палачинка. По пътя стигнал до поточе, което било твърде широко, за да успее да го прескочи. За късмет там плували няколко патки. Палечко, който бил много остроумен, им хвърлил няколко трохи и те лакомо ги глътнали. В отплата за тази добрина, един голем паток го качил на гърба си и заплувал към отсрещния бряг, но по средата на потока хвърлил горкия Палечко във водата. Добре, че дал още няколко трохи, та бил пренесен безопасно на гърба на друга патица.
Уморен от пътя и целия подгизнал от водата, той полегнал на тревата да си почине. Скоро една мравка претичала по ръката му. Това така ядосало хлапака, че я смачкал. Скоро чул, че някой го вика и по гласа познал, че е неговата кръстница. Вдигнал очи и я видял в тревата да го гледала ядосано.
– Ех, Палечко! – казала тя. – Толкова съм разочарована от теб. Досега бдях над теб, защото си тъй мъничък, но след като така жестоко смачка бедничката малка мравка, оттеглям своята закрила и ще те оставя днес да страдаш, както всички други дребни същества – и след тези думи потънала в земята.
Палечко много се засрамил, натъжил се и заспал. Скоро дошла до него кравата и глътнала дребното човече.
Привечер едно слугинче започнало да дои лакомата крава и чуло как някой вътре в нея пее:
Лакомата крава ме глътна призори,
Добре съм, тук е топло и студ не ме лови.
Момичето много се улашило и хукнало да извика краваря. Той дошъл и чул същата песен.
Лакомата крава ме глътна призори,
Добре съм, тук е топло и студ не ме лови.
– Обзалагам се, че това е Палечко – казал краваря. – Няма как, за да го спасим ще се наложи да заколим кравата.
Докато режели животното, минала бедна жена и помолила да ѝ дадат мъничко месо. За късмет получила парчето, в което се намирал Палечко. Тя прибрала подаръка в една кошница и продължила пътя си. Внезапно Палечко запял отново:
Лакомата крава ме глътна призори,
Добре съм, тук е топло и студ не ме лови.
– Боже мили, това място е прокълнато с магия! – викнала бедната жена. Хвърлила кошницата настрана и хукнала да си спаси живота.
Много доволен, Палечко изпълзял навън, но видял един пиян войник да върви по пътя и бързо се скрил от него в една къртича дупка. Войникът паднал върху нея и заспал. Палечко извади ножче от джоба си и боднал с него заспалия войник. Той скочил стреснато, стъпкал ядосано къртичината и си отишъл вкъщи.
Ето как Палечко се озовал в затвор – войникът толкова здраво бил стъпкал пръстта, че не можел да излезе. Скоро чул че по пътя се задават други хора и по думите им разбрал, че са крадци. Той извикал:
– Капитане, ако ме освободите, ще дойда с вас и вярно ще ви служа.
– Какъв е този шепот? – попитал капитана. Всички се заслушали внимателно и накрая успели да разберат какво им казва Палечко. Разкопали земята и щом момчето се показало, веднага го приели в бандата си.
През нощта крадците отишли да ограбят една богата бакалия. Мушнали Палечко през отдушника и през него им подал много пити сирене. После дребосъкът слязъл в мазето, където били складирани яйцата, но вдигнал такъв ужасен шум, че продавачът скочил от леглото си да провери какво става.
Бърз като светкавица, Палечко се скрил зад едно яйце. Още миг и продавачът щял да стъпи върху яйцето и момчето, но в този миг часовникът ударил полунощ. Палечко усетил как вълшебна сила бързо го издига във въздуха нагоре и скоро се озовал пред майчината си колибка. Знаел, че неговата кръстница вълшебница го спасила и от този ден нататък никога повече не сторил нещо, с което да изгуби нейната подкрепа.
КРЕДИТ: Zoo Vertellen de Vlamingen, Pol de Mont & Alfons De Cock; Hop-o’-My-Thumb, 1917 – адаптация и превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschère