Митове & Легенди

Овчарчето и Тъкачката Девица

5мин
чете се за

Овчарчето било син на бедни родители. Когато станал на дванадесет години, се главил да пасе кравата на един стопанин. След няколко години кравата пораснала и напълняла, а жълтеникавата ѝ козината заблестяла като златна. Изглеждала все едно била крава на боговете.

Един ден, когато били на паша в планината, тя внезапно заговорила с човешки глас и казала на Овчарчето:
– Настъпи Седмия ден. Господарят на Белия Нефрит има девет дъщери, които днес ще се къпят в Небесното Море. Седмата дъщеря е по-хубава и умна от всички на света. Тя тъче облаците от коприна за Краля и Кралицата на Небесата и е закрилница на девойките тъкачки. Затова всички я наричат Тъкачката Девица. Ако идеш и ѝ скриеш дрехите докато е във водата, може да се ожениш за нея и да станеш безсмъртен.
– Но тя е високо горе на Небето, – казало Овчарчето, – как мога аз да ида там?
– Ще те заведа, – отговорила жълтата крава.
И така Овчарчето се метнал на гърба ѝ. За миг облаци заструили от нейните копита и тя се издигнала във въздуха. Около ушите ѝ засвистяло както свири вятърът и полетели бързи като светлината. Изведнъж кравата спряла.
– Ето, че пристигнахме, – рекла тя.

Огледал се младежът и видял дървета от нефрит и гори от хризопрас. Тревата била от яспис, а цветята от корал. В средата на целия разкош лежало огромно море с квадратна форма. Зелените вълни се издигали и падали и риби със златни люспи плували наоколо. Безброй вълшебни птици летели над всичко и пеели. Овчарчето видяло деветте девойки във водата. Те били оставили роклите си на брега.
– Бързо вземи червените дрехи, – му казала кравата. – Скрий ги в гората и въпреки, че горещо ще те моли, не ѝ ги връщай докато не обещае да стане твоя жена.

Овчарчето скочил от гърба на кравата, грабнал червената премяна и хукнал към гората. В този миг деветте девойки го видели и много се изплашили.
– Хей младежо, откъде се взе и как смееш да ни взимаш дрехите? – развикали се те. – Веднага ги върни на мястото им!
Но Овчарчето не им обръщал внимание, а се скрил зад едно нефритено дърво. Тогава осем от девойките излезли от водата на брега и бързо се облекли.
– Нашата седма сестра, – казали те, – която Небесата са ти отредили идва при теб. Ще я оставим насаме с теб.

Тъкачката Девица още стояла скрита във водата.
Овчарчето застанал прав пред нея и се засмял.
– Ако ми обещаеш да станеш моя жена, – ѝ казал той, – ще ти върна дрехите.
Но това не се харесало на Тъкачката Девица.
– Аз съм дъщеря на Господаря на Боговете, – казала му тя, – и не мога да се женя без неговата благословия. Върни ми бързо дрехите, или баща ми ще те накаже!
Тогава жълтата крава се обадила:
– Вие сте отредени от съдбата един за друг и аз ще уговоря сватбата, а баща ти Господаря на Боговете ще се съгласи. В това съм сигурна.
Тъкачката Девица отговорила:
– Какво неразумно животно си! Как може ти да уговаряш сватбата?
Кравата отговорила:
– Виждаш ли онази стара върба на брега? Попитай я. Ако върбата проговори ще е знак, че Небесата желаят вашия съюз.
Тогава Тъкачката Девица попитала върбата, а дървото отговорило с човешки глас:

Само днес на Седмия ден,
На Овчарчето се отреди
Тъкачката да се дари!

Тъкачката Девица останала доволна. Овчарчето положил дрехите ѝ на земята и се отдалечил встрани. Тя се облякла и поела след него. И така станали съпруг и съпруга. Но след седем дни тя го напуснала.
– Господаря на Небесата ми нареди да се грижа за тъкането, – казала тя. – Страхувам се, че ако много се забавя ще ме накажат. Вече трябва да вървя, но пак ще се срещнем.
Като казала тези думи тя си тръгнала. Овчарчето хукнал след нея. Но а-ха да я настигне и тя извадила дълга игла от косата си, начертала линия право през небето и чертата мигом се превърнала в Сребърната Река. И така реката ги разделила. С вперени очи един в друг всеки останал сам на своя бряг.

Оттогава всяка година се срещат в навечерието на Седмия Ден. Когато времето настъпи, всички гарги от земята литват да направят мост, за да пресече Тъкачката Девица Сребърната Река. На този ден няма да видите и една едничка гарга по дърветата заради причината, за която ви разказах. И освен това, лек дъждец често пада на Седмия Ден вечерта. Тогава жените и старите баби си казват една на друга:

„Това са сълзите, които Тъкачката Девица и Овчарчето проливат на раздяла!“

И заради това на Седмия Ден в цял Китай се чества празника на дъжда.“

БЕЛЕЖКА: Тази приказката е записана по устен разказ. Овчарчето е звезден куп в съзвездие Орел, а Девойката Тъкачка е съзвездието Лира. Сребърната Река, която ги дели е млечният Път. Седмият Ден от седмия месец е празникът на тяхната среща. Господарят на Небесата има всичко девет дъщери, които живеят в деветте небета.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Три чайки, от Ohara Koson 1900 – 1936 – експонат в Rijks Museum

Всичкитворби