Битови приказки

Нурах и белия слон

3мин
чете се за

В древните индийски книги се разказва за Сусунану, цар на Матарам. Веднъж най-могъщият княз Соенарза му изпратил като дар един бял слон. Името на този княз всявало страх и ужас у другите князе, но Сусунану не се плашел от него. Когато пристигнал скъпоценния дар, той малко се намръщил и казал на своите придворни:
– Не приемам никакъв подарък от онзи необуздан княз. Разберете какво иска с този подарък и му го върнете!

Придворните съветници като чули заповедта се изненадали много, но не казали ни дума.

Тогава царят отворил писмото, което било изпратено с дара и щом го прочел много се разсърдил и се развикал:
– Как смее?! Да задържа слона, ако мога да позная колко е тежък. Иначе щял да наруши своята клетва вярно да ми служи. Като отговор на тази подигравка заповядвам да се отсече главата на княжеския пратеник, за да млъкнат нечестивите уста на княз Соенарза! Това да стане преди да свърши пълнолунието.

След тези думи разгневеният цар напуснал залата. Неговите съветници размишлявали няколко часа и след това пак се срещнали с царя. Те му казали, че тази постъпка ще доведе до война и е по-добре да не се убива пратеника, а да се задържи няколко дни докато намерят по-добро решение.

Царят им оставил седем дни на разположение.

Тази случка се разчула и всички обсъждали княжеската дързост. Кой би могъл да измери слона, като по онези времена нямало толкова огромен кантар и никой не знаел как да се направи!

Само младият Нурах, син на един придворен никак не се учудил. Той казал на баща си, че знае как да измери слона.
– Наистина ли знаеш? – попитал го невярващо бащата.
– Знам и няма нищо по-лесно на света.
– Е, и как ще го направиш?
– Това ще кажа само на царя, – отвърнал младия Нурах.

Бащата не искал да заведе момчето си при царя. Страхувал се, че синът му ще каже глупост и може да изгуби главата си.

На другия ден Нурах сам отишъл при царя и му казал:
– Няма нищо по-лесно от това да се измери слона!
Царят познал момчето и му се изсмял, но то повторило:
– Аз знам как да се направи!
– Кажи тогава, щом знаеш.

Нурах се приближил до него и много тихичко му прошепнал как може това да стане. Щом научил, царят извикал всичките придворни и обявил, че утре сутринта Нурах ще мери слона.

Княжеският пратеник, който все още се грижел за слона се присмял. Той дълбоко вярвал, че да се измери слона е невъзможно, а още по-невероятно е малкото момче да го направи.

На другият ден Нурах помолил да качат слона в една празна лодка на близкото езеро. Със слона в лодката момчето се отдалечило от брега в тихите води на езерото. След това взел бяла боя и изтеглил линия върху външната страна на ладията, за да отбележи до къде е потънала във водата от тежестта на слона. После изкарал лодката на брега. Наредил да извадят слона и да напълнят лодката с толкова камъни, колкото трябва, за да потъне до бялата линия.

Щом станало това, Нурах поискал да се извадят камъните и да се определи общата им тежест, която била равна на тежестта на слона.

Когато царят съобщил това на княжеския пратеник, той се поклонил дълбоко и замълчал посрамен, защото разбрал, че мярката е съвършено точна.

Като награда за откритието, Нурах бил приет за най-младия дворцов съветник в двореца на Сусунану.

Всичкитворби