Новите дрехи на княгинята

Прочула се навред с хубостта си една царска дъщеря. Нямало друга като нея. По-сияйна от звездите, по-блестяща и от слънцето – толкова голяма била хубостта ѝ. Който я видел – слисан оставал. От цял свят прииждали знатни ергени да я искат за жена. Но баща ѝ, царят казал, че ще я даде заедно с половината си царство на онзи, който познае какъв белег по рождение има на тялото си дъщеря му.

Момците, запленени от нея, пристигали един през друг. Никой не успял да познае, но и никой не успял да се върне назад, защото тя ги превръщала в агънца и по цял ден си играела с тях.

Един ден пристигнал един беден момък, но млад и хубав като капка роса. Щом влязъл в царския двор, видял, че е пълен с агънца. Те го посрещнали с жално блеене и от очите им закапали сълзи. Без думи те сякаш му казвали: „назад юначе, върни се, да не станеш и ти агне като нас!“ Момъкът погледнал в очите им и разбрал какво му казват, уплашил се и хукнал да бяга. Ала на вратата го сграбчил един едър човек с рунтава шапка на главата.
– Стой, или сега ще загинеш, – извикал страшният човек.

В този миг се появила царската дъщеря, която била излязла да види защо тъй жално блеят агънцата.
– Момко, защо си дошъл? Да ме видиш ли? – го попитала тя.
– Не, честита княгиньо! Научих, че ще се жениш, та дойдох да попитам, дали искаш за сватбата хубави дрехи?
– Какви хубави дрехи имаш?
– Имам ризи, нашарени със слънчеви лъчи, трендафилови чорапи, чехли от злато, шапки с пера, а фустани – всякакви.
– Донеси да ги видим – заповядала княгинята.

Момъкът отърчал и Бог знае отде, взел и донесъл невиждано хубави дрехи.
– Ето, честита княгиньо! Само, че това не са всекидневни дрехи, кpoйките им са особени и сама не ще можеш да ги облечеш. Затова ще трябва да приемеш да ти помагам – ще ти покажа как се обличат и подреждат тези дрехи.
– Така да е – се съгласила княгинята. – Ти ще ме облечеш.

Влезли в една стая и княгинята започнала да разглежда дрехите. На едни се възхищавала, други обличала, събличала и съвсем се забравила, че трябва да се предпазва от чужди очи. Момъкът крадешком наблюдавал и видял че княгинята има белег звезда на дясното си коляно.

Дали тя избрала някои от чудните дрехи, разказвачът не знае. Но след три дни същият момък, преоблечен се явил пред царя и поискал дъщеря му.
– Ако познаеш – рекъл му царят, – какъв личен знак има на тялото, ще ти я дам.
– Ще позная – отвърнал момъкът. – Княгинята има звезда на дясното си коляно!
Царят го погледнал засмяно и потвърдил:
– Да, така е! От днес дъщеря ми е твоя жена!

Момъкът целунал ръката на царя, а той го прегърнал, после го хванал за ръка, завел го при дъщеря си и ги сгодил.

На другия ден се вдигнала сватбата. След венчавката, царят обявил пред всички сватбари, че дава на младоженците половината царство.
– Недей, царю честити! Ние сме твои деца и няма нужда да ни отделяш половината царство. Вместо това, аз те моля нека агнетата пак да станат момци, каквито са си били.

Царят махнал с ръка и магьосниците му превърнали всички агнета обратно в напети ергени. Сватбата станала още по-весела.