С наметка и гугла от сива мъгла
Ноември препуска низ черни поля.
Ноември е гневен. Ноември снове
с дружина студени и зли ветрове.
Щом чуят звънците и злобния смях,
горите навеждат върхари от страх
и зъзнат, и молят, и плачат в нощта,
и ронят червени, ранени листа.
Защо ги облъхваш със влага и хлад,
защо ги погубваш с безумство и яд,
не чуваш ли жалби, не чуваш ли стон,
Ноември, Ноември със жълтия кон!
