Незоп и змията

Един човек на име Незóп пътувал през пустинята. Внезапно под храсталалака той забелязал как една змия се гърчи в предсмъртни спазми от студа. Макар че била отровна, Незоп съжалил клетата твар. Вдигнал я и я прибрал в пазвата си да се стопли. Тя удобно се разположила върху топлия корем на Незоп и се съживила.

Скоро времето се затоплило. Незоп разтворил долната си дреха и казал на змията:
– Драга змийо, слънцето сгря всичко. Вече е безопасно да се върнеш на земята и да продължиш пътя си.
Ала тя отвърнала:
– Не! На мене ми харесва да лежа на твоя топъл корем. Реших да остана. Няма да изляза от тука.
Незоп отново помолил змията да си върви, но тя изсъскала злобно:
– Само да ме докоснеш и ще те ухапя!
И нали била отровна, клетникът трябвало да я остави там, където била.

Дълго се чудил Незоп как да се отърве от натрапницата, но понеже нищо не успял да измисли, отишъл при Ал Хусни, лисицата. Лисиците са прочути със своята мъдрост и вещина, с които разрешават и най-заплетените дела.
– Вдигнах тази змия от земята, когато умираше от студ – рекъл Незоп на Ал Хусни, лисицата, – а сега тя отказва да излезе от пазвата ми. Заплашва да ме ухапе с отровните си зъби, ако посегна да я извадя. Можеш ли да разрешиш нашия спор?
– Е, ще трябва двамата да се изправите пред съда и да ви изслушам – отвърнал Ал Хусни, лисицата. – А аз, съдията, ще реша спора ви.
Щом чула това, змията изпълзяла от пазвата на Незоп и легнала на земята пред лисицата.
– Аз вече чух разказа на Незоп – рекла лисицата. – Сега, змийо, ще ни кажеш ли според теб как стоят нещата?
– На мен ми е много удобно да живея в пазвата на Незоп – отвърнала змията. – Защо да напускам този тъй топъл дом?
Ал Хусни, лисицата, се обърнал към Незоп:
– Е, ти чу възражението на змията. Какво предлагаш?
– Само това! – викнал Незоп и стоварил тежката си тояга по змийската глава.
И с това приключило изслушването в съда.