Веднъж буболечките си устроили пир. Събрали се всички отблизо и далеч. Пристигнали мравки, пчели и оси. Долетели даже няколко калинки. Отдавна не се били виждали и шумно се радвали, че отново са заедно. Похапвали, бърборели и пеели.
Внезапно се разнесъл вик:
– Коремът ми! Коремът ми! – заохкала една млада мравка. – Ох, много боли! Ох, ах!
То се знае, буболечките зарязали трапезата и наобиколили клетата мравката. Боляло я ужасно, а и болката все повече нараствала. Настанала ужасна суматоха.
– Какво да правим? Какво да правим? – чудели се всички.
Най-сетне някой се провикнал:
– Незабавно да извикаме доктор! Кой ще го доведе?
Заточило се шумно обсъждане. Накрая старият щурец направил крачка напред и надвикал бръмченето:
– Предлагам да изпратим стоножката! Тя има толкова много крака, че сигурно тича по-бързо от всички ни.
– Колко хубава идея! – зарадвали се всички. – Стоножке! Хей, стоножке! Ще идеш ли?
Стоножката се съгласила и бързо изпълзяла от стаята да доведе доктора.
Щом излязла, буболечките започнали да окуражават клетата мравка:
– Дръж се! – повтаряли те. – Докторът скоро ще дойде.
Ала те чакали, чакали, и чакали. Всеки миг вече докторът трябвало да пристигне, но нямало и помен ни от него, ни от стоножката.
Накрая няколко пчели излезли отвън с надежда да зърнат доктора по пътя. За своя изненада заварили стоножката да седи пред вратата. В началото решили, че тъкмо се връща, защото изглеждала изтощена докрай. Тя пъшкала и охкала и изглежда събувала стоте си обувки една по една.
– Къде е докторът? – попитали нетърпеливо пчелите.
Стоножката спряла, извадила една носна кърпа и попила потта от челото си.
– Още не съм тръгнала – отвърнала с изнемощял глас. – Само да се обуя и хуквам веднага.
После се навела и вдигнала следващата обувка от купчината пред нея:
– Остават не повече от трийсетина!
КРЕДИТ: Превод от английски: Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Centipede;
