Басни & Истории за животни

Най-хубавото птиче

1мин
чете се за

Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища. Там малките птичета се учели как да хвъркат по-бързо, как да си намират храна, как да си вият гнезда – и всичко, каквото им трябвало в живота.

Една лястовичка и една врана живеели наблизо – били съседки. Веднъж лястовицата видяла, че враната бърза нанякъде.
– Накъде си се разбързала така, съседке? – попитала я лястовицата.
– Ох, остави се, съседке! – рекла загрижено враната. – Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.
– Почакай, съседке – примолила се лястовичката. – Ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче – бърза работа имам, не мога да я оставя.

Враната се съгласила. Изнесла лястовичката храната, дала й я.
– Ами какво е твоето птиче? – попитала враната. – Не го знам, по какво ще го позная?
– Не бой се – отвърнала лястовицата, – ще го познаеш. Гледай, което птиче е най-хубавото, то е моето!

Хвръкнала враната, изгубила се; отишла на училището. Минало така доста време – ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я:
– Е, какво стана, съседке? Даде ли храна и на моето лястовиче?
– Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа – отвърнала враната загрижено. – Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво, нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна.

Корица: Familiar wild birds. v.1. London ; New York :Cassell,1883., Biodiversity Heritage Library

Всичкитворби