Имаме си едно куче,
викаме го Караман,
– Караман, Караман!
Онзи ден се то научи
да играе араван
— араван, араван —
като конче на харман.
А пък нашто е голямо
и се казва Шарко.
— Шарко-салтамарко!
Цял ден си играе само
с магарето Марко.
— Марко-паламарко! —
на Шарко другарко.
КРЕДИТ: „Нашето куче“ – Гео Милев, из „Музиканти“, 1986г., изд. Отечество; КОРИЦА: Красимира Михайлова;
