Като бях дете, с чичо Пейчо минавахме през съседното сели. Едно куче залая и се спусна озъбено срещу нас. Уплашен, застанах зад чичо Пейчо, а той се наведе и опря ръка до земята. В това време кучето подви опашка и побягна.
– Хората бият кучетата с камъни. Много камъни са валели по кучешките гърбове, затова бягат! – обясни ми чичо Пейчо.
А по пътя той си спомни една приказка.
Старо куче поучавало малко кутре:
– Щом видиш, че човек се навежда бягай!
– 3ащо? – попитало кутрето.
– 3ащото ще вземе камък от земята и ще те удари.
– Ами ако човекът носи камъка от по-рано? – рекло кутрето.
– Тогава не лай напразно хората – да не ядеш бой! – отговорило старото куче.
КРЕДИТ: Илюстрация на корицата – пощенска картичка (фрагмент), Великобритания 1902;
