В града имало един търговец на платове. Той забогатял, защото продавал скъпо и прескъпо и лъжeл хората с мярката.
И чичо Пейчо отишъл в дюкяна му да купи басма. Сиромахът платил десет метра, а като се върнал в село, разбрал, че оня му отрязал два метра по-малко.
– Той ще ми падне на мярката! – завъртял глава чичо.
Един ден търговецът напълнил каруцата си с платове и тръгнал да ги продава из селата. По пътя към нашето село каруцата затънала дълбоко в гъста, лепкава кал. Търговецът викал на коня, шибал го, но колелата не помръдвали.
Наблизо чичо Пейчо пасял овцете. Той се подпирал на гегата си и гледал загазилия богаташ.
– Хей, байно, какво зяпаш? Ела да помогнеш – провикнал се търговецът.
– Щом ме викаш, ще помогна – приближил чичо, – но ако ми дадеш пет метра басма!
– Не ти ли се виждат малко? – подиграл му се търговецът.
– Както си се докарал на това място, струват ми се малко, но затуй пък аз ще си ги отмеря хей с този метър! – усмихнал се чичо и му показал дългата гега.
Ядосан, търговецът въртял-сукал, викал, шибал – добичето се обляло в пот и пяна, а колата все повече затъвала в дълбоката кал.
Чичо стоял отстрани и кротко пушел с чибучка.
– Хайде, хайде, помогни, бутни да изкараме каруцата, пък после ще ти дам бacмa! – рекъл търговецът.
– По-напред ще си отмеря басмата, пък после ще избутам колата – казал хитро чичо.
Търговецът нямало къде да мърда. Чичо Пейчо си отмерил пет геги басма.
– Май много ти е дълъг метърът! – кисело процедил през зъби търговецът.
– Според човека и мярката! – отговорил чичо, подложил рамо и избутал каруцата.
